Дрън! Изпратен коментар на постинга ви!
Чудя се дали да не изтрия съобщението. Обаче…
Изпратете коментар:
JennyTricks: Е КАК СЕ ЧУВСТВАШ, sineokomomche?
sineokomomche: По-добре няма накъде, Jenny, благодаря.
JennyTricks: НЕ БИ МОГЪЛ ДА ИЗЛЪЖЕШ ДОРИ ЗА ДА ОТЪРВЕШ КОЖАТА.
Е, можем да поспорим по този въпрос, JennyTricks. Всъщност оцелях доста дълго, като правех точно това. Като принцеса Шехеразада не спирах да лъжа, за да си спася кожата, и то за много повече от хиляда и една нощ. Така че, Джени, която и да си…
Изпратете коментар:
sineokomomche: Кажи, познавам ли те?
JennyTricks: НЕ ТОЛКОВА ДОБРЕ, КОЛКОТО A3 ТЕБ.
Не, сериозно, съмнявам се. Но вече съм заинтригуван въпреки болката, която идва и си отива на вълни, като водата под пристана в Блакпул. Болка. Каква дума. Като мишка в бутилка. Във всеки случай, затворен съм тук и вместо да обмисля положението си — което, да си го кажем, не изглежда розово — ми е по-лесно да стоя тук, да се хвана за спасителния пояс, който ми подхвърлиха, да продължа разговора, поне е за предпочитане пред мълчанието…
Изпратете коментар:
sineokomomche: Значи мислиш, че ме познаваш?
JennyTricks: О, ДА. ПОЗНАВАМ ТЕ.
sineokomomche: Ти ли си, Albertine?
Тя отговаря с още едно усмихнато личице. Прилича ми на ухилен таласъм. Боли ме, като пиша, но мълчанието е още по-неприятно.
Изпратете коментар:
sineokomomche: Albertine? Ти ли си?
JennyTricks: НЕ, ТАЗИ КУЧКА Я НЯМА ВЕЧЕ.
Вече съм убеден, че Бетан е там. Как се е докопала до паролата на мама? Откъде се е логнала? Добре, че не знае, че ми е зле. Може дори да не знае, че съм тук. Сигурно си мисли, че съм на летището и съм влязъл в нета от някой бизнес салон.
Изпратете коментар:
sineokomomche: Е, интересно беше, но трябва да вървя.
JennyTricks: НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДИШ.
sineokomomche: Не, ще замина. Политам на юг.
JennyTricks: НЕ И В ТОЗИ ЖИВОТ, МАЛЪК МРЪСНИКО. ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ.
Кучка, не се страхувам от теб. Всъщност се чувствам по-добре. След минутка ще стана, ще си събера багажа, ще извикам такси и заминавам за летището. Кой знае, може дори да ми остане време да се оправя с кучетата ти преди това. Засега обаче ще остана тук, сгънат като акробат, и ще удържам болката с помощта на думи, понеже е зинала да ме погълне…
Изпратете коментар:
JennyTricks: ЧАКАЙ ТУК. ИДВАМ СИ У ДОМА. ИДВАМ ДА СЕ ПОГРИЖА ЗА ТЕБ.
Блъфира, разбира се. Тя няма представа. Само че ако не знаех как стоят нещата, сега можеше и да се уплаша мъничко. Толкова успешно имитира гласа на мама, че косъмчетата на врата ми настръхват, а гърбът на ризата ми е мокър от пот. Въпреки това си е само блъф, основан на нещата, които знае за мен. Знае, че имам тази слабост, това е. Стреля напосоки. Спечелих и тя нищо не може да направи…
Изпратете коментар:
JennyTricks: МИСЛИШ СЕ ЗА ГОЛЯМ УМНИК, НАЛИ? НЕ ТРЯБВАШЕ ДА ОПИТВАШ ДА МЕ МАМИШ. САМО ДА СИ ПИПНАЛ ПОРЦЕЛАНОВИТЕ МИ ФИГУРКИ, ЩЕ ТИ СЧУПЯ ВРАТА, ЯСНО?
Добре, JennyTricks. Мисля, че търпението ми се изчерпи. Имам да ходя насам-натам, да върша престъпления и всякакви такива. За човек с моите способности на Хаваите има колкото щеш възможности. Чакат ме нови места. Може и да ти изпратя съобщение оттам. А дотогава, Джени, която и да си…
11
Разглеждате уебдневника на sineokomomche.
Публикуван в: 05:32, петък, 22 февруари
Достъп: ограничен
Настроение: уплашен
Слуша: „АББА“: „Победителят получава всичко“
Добре, шегувай се колкото щеш — мисли си sineokomomche. Вече не е смешно. Разбира се, тя знае твърде много за него; той почти се върза. Изправя се въпреки ужасната болка. Стаята отново се завърта насечено. Вкопчва се в бюрото, за да не падне.
Дрън! Отново пощенската кутия. Този път не обръща внимание. Премята сака през рамо, все още облегнат на бюрото.