Досещам се какво си мисли. Не ми е мястото тук. Смята, че вещая неприятности, макар да не може да обясни конкретно защо. Спретнат съм, кротък съм, обаче нещо у мен я притеснява, кара я да смята, че мястото ми не е тук.
— „Ърл Грей“, ако обичате, без лимон и без мляко.
— Ще дойда след пет минутки, окей?
Бетан познава всичките си клиенти. Редовните до един имат прякори досущ като приятелите ми онлайн, например Шоколаденото момиче, Вегетарианеца, Саксофониста и така нататък. Аз обаче съм само Окей. Сигурен съм, че ще е по-доволна, ако ме вмести в някоя категория — може би Юпито или Пича с „Ърл Грей“ — за да знае какво да очаква от мен.
Предпочитам обаче понякога да я подвеждам. Току цъфна по дънки или си поръчам кафе (което мразя), или както направих преди няколко седмици — поисках пет-шест парчета пай, които изядох едно след друго пред очите й, а тя, макар да умираше да каже нещо, не посмя. Така или иначе, отнася се към мен с подозрение. Човек, който изяжда шест парчета пай, е способен на всичко.
Не съдете по външни признаци обаче. Самата Бетан е доста странна птица с тази смарагдова обица на веждата и с татуираните по кльощавите й ръце звезди. Стеснително и обидено момиченце, което сега компенсира със смътно агресивното си поведение към всеки, който я погледне накриво.
Въпреки това голяма част от информацията си държа на Бетан. Забелязва всичко от кафенето. Разбира се, рядко разговаря с мен, но подочувам другите й разговори. Предпазлива е с хора като мен, но с редовните си клиенти е весела, достъпна. Благодарение на Бетан събирам всякаква информация. Знам например, че момичето с червеното мъхесто палто предпочита топъл шоколад пред чая, сиропирана плодова пита пред торта от моркови, „Бийтълс“ пред „Стоунс“ и смята да ходи на погребение в крематориума на Малбри в единайсет и половина в събота.
В събота. Да, ще бъда там. Ще отида поне да я видя извън това проклето кафене. Може би, просто може би, тя ми го дължи. Финал, както казват американците. Край на този парад от лъжи.
Лъжи ли? Да, всички лъжат. Аз лъжа, откакто се помня. Единственото, което правя добре, а според мен човек трябва да използва силните си страни, нали така? В крайна сметка какво друго е писателят, ако не лъжец с разрешително? От написаното от мен никога не бихте се досетили, че съм обикновен донемайкъде. Поне външно, сърцето е друга работа. Но нима всички ние не сме убийци по душа, които тракат морзовия код на тайните на изповедта?
Клеър смята, че трябва да говоря с нея.
„Някога разкривал ли си й чувствата си?“, пита ме тя в последния си имейл. Естествено, Клеър знае само каквото искам да знае — че от известно време съм обсебен от едно момиче, с което не съм разменил дори една дума. Може би обаче Клеър се отъждествява с мен в много по-голяма степен, отколкото съзнава — или поне се отъждествява със sineokomomche, чиято платонична любов към непознато момиче е отглас от собствената й несподелена страст към Ейнджъл Блу.
Съветът на Капитана е по-първичен. Изчукай я и да се свърши, съветва ме той със светското отегчение на човек, който напразно се мъчи да скрие собствената си неопитност. Отмине ли първоначалното очарование, ще видиш, че тя е като всички останали кучки, и ще можеш да се върнеш към наистина важните неща…
Toxic е съгласен с него и ме моли да опиша интимните подробности в своя WeJay. Колкото по-мръснишки, толкова по-добре, пише той. Между другото, кой номер сутиен носи?
Albertine рядко коментира. Долавям неодобрението й. Обаче Chrysalisbaby откликва на моето така наречено от нея безнадеждно влюбване. Дори лошият тип се нуждае от човек, когото да обича, пише тя с неловка искреност. Ти го заслужаваш, sineokomomche, наистина го заслужаваш. Не ми се предлага, все още не, но усещам копнежа в думите й. Намеква, че всяко момиче би било щастливо да спечели любовта на човек като мен.
Горката Криси. Да, дебела е. Обаче има хубава коса и красиво лице, а аз я подведох, че предпочитам пухкавките.
Проблемът е, че играя прекалено добре. И сега тя иска да ме види пред уебкамерата. През последните няколко седмици разговаря с мен в уебдневника, изпраща ми лични съобщения, включително свои снимки.
„Що не мога да те видя?“, пише ми тя.