И дума да не става, отговарям.
Що? Грозен ли си?
Аха. Пълна отврат. Счупен нос, насинено око, целият съм в рани и синини. Все едно съм играл дванайсет рунда с Майк Тайсън. Повярвай ми, Криси. Ще избягаш.
верно? кво стана?
Някой си го изкара на мен.
Помляха ли те?
Може да се каже.
!!! Ох, мамка му, ох, скъпи. Ще ми се да те прегърна силно.
Благодаря ти, Криси. Много си мила.
Боли ли те??
Милата Криси. Усещам как цялата излъчва състрадание. Криси обича да обгрижва, а аз обичам да подхранвам фантазията й. Все още не е съвсем влюбена в мен — още не. Но няма да ми е трудно да я подмамя. Жестоко е, знам. Но нали така правят лошите типове? Освен това сама си го причинява. Аз само пускам нещата в ход. Тя просто си проси нещастието и никой няма да бъде виновен.
Скъпи, кажи ми какво се случи, пише тя и днес май ще се позабавлявам с нея. Дай й малко, вземи много. Нали това е по-добрата сделка?
И тогава не щеш ли — скъпи. Щом искаш. Е, какво ще кажете за тази историйка?
10
Разглеждате уебдневника на sineokomomche в: badguysrock@webjournal.com
Публикувано в: 14:35, четвъртък, 31 януари
Достъп: публичен
Настроение: любовно
Слуша: Грийн Дей: „Писмо бомба“
sineokomomche е влюбен. Какво? Мислите, че убиец не може да се влюби ли? Познава я откакто се помни, ала тя никога не го е виждала, нито веднъж. Все едно е невидим за любимите си жени. Той обаче я вижда — косата й, устата й, малкото й бледо лице с правите тъмни вежди, яркочервеното й палто в сутрешната мъгла като излязло от вълшебна приказка.
Разбира се, червеното не й отива, но той не очаква от нея да го знае. Тя не подозира колко обича той да я наблюдава през телеобектива, да забелязва подробностите от облеклото й, как вятърът развява косата й, как тя пристъпва много предпазливо и бележи преминаването си с почти недоловими докосвания — опряна на стената ръка, отриване в живия плет, извръщане на лицето по посока на уханието от селската пекарна.
Не се смята за воайор. Прави го за собствена защита. Инстинктът му за самосъхранение е дотолкова изострен, че той долавя опасността у нея, опасността, скрита зад това мило лице. Пита се дали пък не е влюбен в опасността. Във факта, че е поел по опасен път. Във факта, че всяка открадната пред телеобектива ласка е потенциално смъртоносна за него.
Или пък е просто защото тя принадлежи на друг.
Досега не е бил влюбен. Това малко го плаши — силата на чувството, как лицето й нахлува в мислите му, как пръстите му се плъзгат по името й и как всичко се подрежда така, че мисълта за нея не го напуска…
Чувството променя поведението му. Прави го противоречиво, едновременно по-приемливо и по-неприемливо. Той желае да постъпи правилно, но мисли само за себе си. Копнее да я зърне, но стори ли го, бяга. Иска му се това да продължава вечно, но и жадува да приключи.
Приближава образа й и лицето й добива загадъчни, почти чудовищни пропорции. Останала е с едно око, между синьо и златисто на цвят, невиждащо вперено през стъклото като орхидея в саксия…
През очите на любовта обаче тя винаги е синя — като синина, като пеперуда, като кобалт, като сапфир, като планина. Синя като цвета на тайната му душа, като тленността.
Брат му в черно щеше да знае какво да каже. sineokomomche няма думи. Но сънува как двамата танцуват под звездите: тя — с бална рокля от небесносиня коприна, а той — в любимите си цветове. В тези сънища той е останал безмълвен, усеща мириса на косата й, почти я усеща на допир…
В този момент някой силно тропа на вратата му. sineokomomche виновно се сепва. И това го дразни. У дома си е, не прави нищо нередно, защо го пронизва тази вина?
Прибира камерата. Отново се чука, заповедно. Някой май е нетърпелив.
— Кой е? — пита sineokomomche.
От другата страна прозвучава глас — немного обичан, но познат:
— Отвори ми.
— Какво искаш? — пита sineokomomche.
— Да поговорим, извратено леке такова.
Да го наречем господин Среднощносиньо. Много по-едър от sineokomomche и зъл като бясно куче. Днес е изпаднал в неистова ярост, невиждана от sineokomomche, блъска по входната врата, настоява да го пуснат. Веднага щом му отключват, той нахлува в коридора и директно забива глава във физиономията на нашия герой.