Траекторията на полета на sineokomomche го запраща върху масичката в коридора, а украшенията и вазата се разхвърчат като парчета от шрапнел към стената. Той се препъва и пада в основата на стълбите, а господин Среднощносиньо скача отгоре му и започва да го налага с юмруци…
— Стой далеч от нея, извратено малко копеле!
Нашият герой не прави опит да се противопостави. Съзнава, че е невъзможно. Вместо това се дръпва като рак в черупката си, мъчи се да предпази лицето си с ръце, плаче от страх и омраза, докато нападателят сипе удар след удар по ребрата, раменете и гърба му.
— Разбра ли? — пита Среднощния и спира, за да си поеме дъх.
— Нищо не правя. Дори не съм говорил с нея.
— Не ми ги пробутвай тия — отсича господин Среднощносиньо. — Знам към какво се домогваш. И какви са тия снимки?
— С-с-снимки ли? — заеква sineokomomche.
— Да не си посмял да ме лъжеш! — Вади снимките от вътрешния си джоб. — Ето тези снимки, които ти си направил и си проявил тук, в тъмната си стаичка.
— Как са попаднали у теб? — пита sineokomomche.
Среднощният му забива последен юмрук.
— Няма значение как са попаднали. Ако отново опиташ да я доближиш, ако я заговориш, ако й пишеш, дори само да я погледнеш, мамка му, ще съжаляваш, че изобщо си се родил. За последен път те предупреждавам.
— Моля те! — ридае нашият герой, вдигнал ръце, за да защити лицето си.
— Сериозно ти говоря. Ще те убия…
Не и ако аз те убия преди това, казва си той и преди да успее да се предпази, противната парникова воня на гнили плодове изпълва гърлото му, болката пронизва главата му като копие и той сякаш умира…
— Моля те…
— По-добре не ме лъжи. Не ми се пречкай.
— Няма — отговаря той през сълзи и кръв, останал без дъх.
— Постарай се — заявява господин Среднощносиньо.
Проснат зашеметен върху килима, sineokomomche чува затръшването на входната врата. Предпазливо отваря очи и установява, че господин Среднощносиньо си е тръгнал. Въпреки това изчаква да чуе как колата му потегля по алеята, преди бавно и внимателно да се изправи и да отиде в банята, за да провери какви са пораженията.
Ама че бъркотия. Ама че скапана бъркотия.
Горкото sineokomomche — носът му е счупен, очите му са насинени, подути и затворени. Отпред ризата му е изцапана с кръв, кръв тече все още от носа му. Болката е силна, но по-непоносим е срамът, а най-лошото е, че той изобщо не е виновен. В случая е невинен.
Колко странно, мисли си, че досега е избягвал възмездието за всичките си прегрешения, обаче този път, при все че не е сторил нищо нередно, го постигна наказание.
Това е карма, мисли си, карма.
Вглежда се в отражението си, този път по-продължително. Чувства се много спокоен, взира се в себе си като актьор на малкия екран. Докосва отражението си и усеща смъдящия отклик на охлузванията по лицето си. Въпреки това се чувства странно откъснат от човека в огледалото — сякаш образът е само възстановка на по-далечна реалност, на нещо, случило се на друг преди много, много години.
Сериозно говоря, С. М. Ще те убия…
Не и ако аз те убия преди това, казва си.
Толкова ли е невъзможно? Демоните трябва да бъдат побеждавани. Може би не с насилие, а с интелигентност и притворство. Вече усеща как в съзнанието му покълва план. Отново поглежда отражението си, изпъва рамене, изтрива кръвта от устата си и най-сетне се появява усмивката.
Не и ако аз те убия преди това.
Защо не?
В крайна сметка, вече го е правил.
Коментари на постинга:
chrysalisbaby: супер, ама наистина ли?
sineokomomche: Наистина като всичко друго, което пиша…
chrysalisbaby: о горкото sineokomomche ще ми се да го прегърна силно
Jesusismycopilot: ЗАСЛУЖАВАШ ДА УМРЕШ.
Toxic69: О, човече! Нима всички не заслужаваме?
ClairDeLune: Това е фантастично, sineokomomche. Най накрая започваш да проумяваш гнева си. Мисля, че трябва да продължим да обсъждаме това, нали?
Captainbunnykiller: Яко, пич! Това парче е супер! Нямам търпение да видя разплатата.
JennyTricks: (изтрит постинг).
JennyTricks: (изтрит постинг).
JennyTricks: (изтрит постинг).
sineokomomche: Много си упорита, JennyTricks. Кажи, познаваме ли се?