Напуснаха пределите на града и живописната фасада на ресторантчето цъфна пред тях. „Цъфна“ бе точната дума, защото цялата лицева част на сградата се оказа накована с телени поставчици в които бяха пъхнати малки саксийки с изкуствени цветя, обагрени предимно в червено. Те бяха навсякъде, от витрината та чак до покрива.
— И това ако не е кич! — изду нацупено устни Люлю.
— Също като в Щвейцария! — опита да се пошегува Чочо.
— Аз ще вляза за да видя обстановката, а вие чакайте тук. — предложи Сиси.
Люлю презрително обърна гръб на ресторантчето и се загледа в отсрещния горист планински склон.
Намираха се в началото на красивия живописен проход, с който бе известен града им.
От другата страна на реката високите варовикови скали аленееха от септемврийския залез.
Тъмнозеленият масив на иглолистната гора меко се открояваше в подножието на планинските скални отвеси. Откъм реката подухна свеж ветрец.
— Много е тясно и е пълно с мухи! Обстановката е някак подтискаща! Не ми се влиза! — заяви след разузнаването Сиси.
— О-о-о, най-мразя да има мухи! — уточни Люлю. — И аз не влизам!
— Добре де, добре…! Ще ви заведа на едно друго място, но не е близо, на един километър е от тук. Ще си направим чудесна разходка покрай реката. Там има всичко, включително и специалитета за който ви казах. Бирата е на ниво. Само че ще трябва да се връщаме по тъмно. Но има таксита!
— Мразя да вървя по тъмница! — отново заяви Люлю.
— Щом има риба, аз съм съгласна! — любимото меню на Сиси сигурно вече бе завладяло съзнанието и. Както винаги става, болшинството определи и крайното решение.
Тръгнаха бавно, в посока на онова отдалечено заведение, бъбрейки оживено. След известно време Люлю дръпна напред и остави другите двама да спорят по една тема, която въобще не я вълнуваше. Може би още живееше със спомена за видяното в Швейцария. Тя имаше някакъв далечен родов, немски корен, който не пропускаше да изтъква и подчертава на фона на българската простотия. В течение на две години бе обиколила с екскурзии няколко немски говорещи, европейски страни и от там бе донесла купища от изгледи и снимки. Чочо постоянно я майтапеше, че ходи по немско без да знае немски. Това обаче не я притесняваше.
— Трябва да е онова там! Кога са го възстановили? По рано бе алпийски дом! — приятно изненадана възкликна Люлю. Тя имаше слабост към туризма. Преди години с него регулираше килограмите си, но това бе доста отдавна.
— Купи го един от шивашкия бизнес и го ремонтира. Сега му носи повече доход отколкото шивачлъка. — разясни Чочо.
— Искам отвън, на чист въздух! — подскокна Сиси. Тя дори си избра и място на обширната панорамна тераса.
— На мен ми е хладно. Тук ще замръзнем! — възрази Люлю. Неблагоразумно бе обула любимите си три-четвърт плажни панталони на цветя и сандали на бос крак. Хладният ветрец я караше да потръпва зиморничаво. Влязоха вътре. Изненада ги приятната обстановка. Белите, чисти покривки създаваха уют и тържественост на обстановката. Масите бяха подредени с вкус. Няколко млади посетители бяха заели пространството около японския телевизор. Той бе настроен на фолклорния кабелен канал. Кръшна чалга се лееше навред с повишени децибели.
— О-о-о не! Само не и чалга! — ядосано тропна с крак Люлю.
— Да идем в онова далечно сепаре. Няма да се чува силно. — предложи Чочо.
— Госпожо, ама сменете канала! — запротестира Сиси, към наближаващата сервитьорка.
Седнаха в отдалеченото сепаре и се зачетоха в менюто. Там имаше всичко, дори търсения местен специалитет и някакво ястие от риба на скара. Сервитьорката действително смени канала и бодър негърски рап се понесе на плавни талази из въздуха.
— Е, това вече се търпи! — въздъхна Чочо. — Тя обича джаз, но тук такива музики не се слушат, кимна той към Люлю.
Сервитьорката се изправи до тях и те си поръчаха любимите ястия. Поспориха малко за вида на бирата, накрая взеха три различни марки и с това увертюрата бе завършена. Отпуснаха се. Чочо извади чантата със снимките от Швйцария, която бе носил през цялото време, взе очилата на Люлю и започна да ги разглежда.
Двете жени се развихриха в някакъв политически спор с тъмносин оттенък, при което непрекъснато плюеха комунизма. Поръчката бе изпълнена изненадващо бързо. Ястията им бяха сервирани горещи и апетитовъзбуждащи. На Чочо му потекоха слюнки от глад. Той остави чантата със снимките и посегна към бирените бутилки. Наля галантно бирата на двете си съученички и предложи да започват.
— Я си ми дай очилата! — посегна към него Люлю.
От глад и разсеяност той бе забравил да свали чуждите очила. С тях виждаше много ясно и това му създаваше усещането, че са негови. Бе погледнал в димящото гювече и там бе съзрял любимото си люто чушле.