— Много се извинявам! — каза той и унесено подаде обратно очилата.
— Впрочем, на колко диоптъра си? — погледна го Люлю.
— На две и половина.
— Много бързо ги вдигна!
— Ами, трябва да е от кръвното!
— Я стига си се глезил! Аз какво да кажа!
— Каквото и да кажеш, високо си е!
— М-м-м, рибка-а-а! — с треперещо гласче изстена Сиси. Тя беше забравила всичко около себе си и с настървение отделяше гръбначната кост от скумриеното филе.
— При комунизма ядяхме по-често такива вкусотии. — ненамясто подхвърли Чочо.
— Между вас фашистите и комунистите няма никаква разлика! — клъвна го Люлю, намеквайки за националните му пристрастия. Чочо не и обърна внимание, защото бе погълнат изцяло от димящия специалитет. Поглъщаше големи хапки с настървение и охкаше от изгарящата го лютевина на чушлето. До него, Сиси омиташе лакомо, с вълчи апетит печеното рибно филе. За да запази все пак приличие, тя си бе поръчала много малко количество хляб. Той обаче бе сервиран препечен и изчезна за съвсем кратко време от панерата.
Сиси жално погледна към Чочо, който хрускайки и мляскайки, апетитно поглъщаше последната си филийка и притеснено добави: — Бих хапнала още една филия!
— Госпожо, дайте още хляб, моля! — разпореди се Люлю.
Сервитьорката донесе хляба и го сложи пред Чочо. Както е известно мъжете са по-яшни от жените. Той тактично я изчака да се отдалечи и го премести пред Сиси. Люлю се бе заслушала в негърския рап. Ястието и бе едва преполовено. Тя ревниво пазеше зъбния си емайл от горещи ястия. Като забеляза свирепия апетит на Сиси, размисли малко и каза: — Опитай и от специалитета! Ще ти хареса! Пресегна се и решително премести своето гювече пред Сиси. Последната, след привидно колебание, продължи с повишена енергия усърдната хранителна процедура. При нея проблемът с яденето бе само в започването му. Започнеше ли обаче, трудно спираше. Да се чуди човек къде отива всичката тая храна!
— Ако изпия още една бира, ще се напия! — Това бе хитрия намек на Сиси, че бирата и харесва и че няма да се откаже от още една. Всички обаче без двусмислие я разбраха.
— Госпожо, дайте още една бира! — извика Люлю.
След по-малко от минута изпотената бирена бутилка бе поставена отново пред Чочо. Той посегна към нея и напълни догоре чашата на Сиси с пенливата ароматна течност.
— Сипи ми малко и на мен! — помоли го Люлю.
Вечерята отиваше към края си. От вкусните ястия и изпитата бира на съучениците им бе така приятно, така добре, че разговора им постепенно затихна, избледня и една бавно настъпваща дрямка постепенно започна да ги завладява. Те сякаш бяха потънали в едно меко пространство, топло и уютно, в един пустинен оазис, далеч от житейските проблеми и неволи, оазис на безгрижие и комфорт. Не им се ставаше, въпреки напредналото време.
Някой превключи канала и от японския телевизор гръмна, този път разтърсващ и зноен кючек. Това ги стресна и разсъни.
— О-о-о, не! Не мога да го търпя! Госпожо, сметката! Ще тръгваме! — Люлю решително стана и с това бе сложен край на идилията. Мърмореха недоволно, възмутени от грубата демонстрация на пошлия вкус. И тук, както вече навсякъде, ориенталската мода настъпваше безмилостно.
— Наближава рожденият ми ден! Ще ви поканя, само с едното желание, да се наслушаме на грамотна музика. — подхвана Чочо. — Пазя едни парчета на Бийтълз и на Елвис, дето няма да ви омръзнат да ги слушате цяла нощ. Той внезапно млъкна, защото си спомни, че тогава няма да има и пукнат лев. Парите му щяха да отидат в джоба на зъболекаря. Тъй като монологът му не продължи, дамите предположиха, че хрумването му е несериозно.
Навън се беше смрачило. Долу, пред тях пустееше шосето. Над главите им ясното небе се бе обсипало с едри звезди. Стъпваха внимателно в тъмнината, за да не попаднат в някоя изровена дупка на асфалта.
— О, боже! Не обичам да ходя в тъмница! — изчурулика Люлю и енергично забърза напред. Другите двама, за да не я изгубят също ускориха крачка.
— Тя живее в един порутен и тъмен квартал на София. Като тръгнеш за към нея вечер, си умираш от страх. Разбирам я, че не обича тъмниците. Я виж, какви съзвездия! — прехласнато възкликна Сиси. — Къде ли е „Голямата мечка“?
— Не я ли виждаш? От всичките съзвездия, само него различавам. Преди години имах едно гадже. Учеше физика. Като започнеше, с часове ми обясняваше съзвездията. Сега помня само „Голямата мечка“. Никога не мога да го объркам. — изчурулика замечтано Люлю.