— Останаха перата, краката, гушата и другите остатъци от гъската, затова, ако обичате…
Бейкър се засмя високо.
— Те биха могли да ми послужат като спомен от онази случка — каза той. — Но иначе не знам с какво биха могли да ми бъдат полезни. Не, господине, с ваше позволение аз ще пренеса цялото си внимание върху превъзходната птица, която е на шкафа.
Шерлок Холмс внимателно погледна към мен и повдигна рамене.
— Ето вашата шапка и птицата — каза той. — Между другото, не можете ли да ми кажете откъде сте купили вашата гъска? Аз малко разбирам от птици, но рядко съм виждал по-добър екземпляр.
— Защо не — отвърна Бейкър. Той стана и взе под мишница своята отново придобита собственост. — Заедно с някои мои другари често ходя в кръчмата „Алфа“, близо до музея е — денем трябва да сме в музея. Тая година нашият стар кръчмар Уиндигет основа „Гъши клуб“. Трябваше да плащаме по няколко пенса всяка неделя, за да получим гъска на Коледа. Аз плащах редовно моите пенсове — останалото ви е известно. Много съм ви задължен, господине. Шотландската шапчица не приляга на моите години, нито на моя сериозен вид.
Той ни се поклони с комична тържественост и излезе от стаята.
— Ето че свършихме с господин Хенри Бейкър — каза Холмс, като затвори вратата след посетителя. — Вижда се, че той нищо не знае. Гладен ли сте, Уотсън?
— Не особено.
— Тогава предлагам да вечеряме по-късно и да тръгнем по пресните следи.
— С удоволствие.
Нощта беше студена. Облякохме топли шуби и си сложихме шалове. Звездите светеха студено на безоблачното небе. Диханието на минувачите се превръщаше в пара. Крачките ни шумно отекваха по улицата. След четвърт час се намерихме в Блумбъри и в „Алфа“ — малка кръчма на ъгъла на една от улиците, водещи към Холбърн. Холмс влезе вътре и поръча на червенобузия стопанин с бяла престилка да донесе две чаши бира.
— Ако бирата ви е тъй хубава, както и гъските, тя сигурно е направо превъзходна — каза той.
— Моите гъски! — с видимо учудване възкликна кръчмарят.
— Да, преди половин час говорих с господин Хенри Бейкър, член на вашия „Гъши клуб“.
— Ах, значи така! Но вижте, господине, гъските не са наши.
— Наистина ли? А чии са?
— Купих две дузини от един търговец на Ковънтгардънския пазар.
— Така ли? А как се казва той? Познавам там неколцина търговци.
— Брекенридж.
— А, не го знам. Е, за ваше здраве, стопанино. Желая ви щастие. Лека нощ.
— Хайде сега при господин Брекенридж — продума Шерлок Холмс, като се загърна с шубата, щом излязохме на студа. — Помнете, Уотсън, че ако, от една страна, имаме работа с такъв прозаичен предмет като гъската, то, от друга пък, имаме работа с човек, когото заплашва седемгодишна затворническа присъда, ако не успеем да докажем неговата невинност. Може би нашите разследвания ще докажат само вината му; във всеки случай ние имаме възможност да съберем сведенията, които полицията е пропуснала, а на нас странната случайност ни даде в ръцете. Да вървим по тоя път до горчивия край. И така, напред на юг.
Минахме по Холбърн, по Ендъл Стрийт и по лъкатушни кални улички излязохме на Ковънтгардънския пазар. Над една от най-големите продавници бе изписано името на Брекенридж.
Стопанинът, човек с резки черти на лицето и с разчесани бакенбарди, помагаше на прислужника си да затвори капаците.
— Добър вечер. Студеничко е — каза Холмс.
Търговецът кимна и погледна въпросително моя другар.
— Както виждам, гъските са разпродадени — продължи Холмс, като сочеше празната мраморна полица.
— Утре сутринта мога да ви доставя петстотин парчета.
— Да, но ще бъде късно.
— Ето там, в оная бакалница, дето свети, има още гъски.
— Но мен ме изпратиха именно при вас.
— Кой ви изпрати?
— Стопанинът на „Алфа“.
— О, да, аз му продадох две дузини гъски.
— Чудесни птици, отде ги взехте?
За мое учудване този въпрос разгневи търговеца.
— Е, господине — каза той, като вдигна глава и скръсти ръце на гърди. — Какво ви интересува? Говорете направо.
— Но аз говоря доста направо. Искам да зная кой ви е продал гъските, които сте доставили на кръчмата „Алфа“.
— Няма да ви кажа и толкова.
— Пък и не трябва. Само че не разбирам защо се сърдите за такива празни работи.
— Ще се сърдя, разбира се, щом ми досаждат с тия гъски. Платил съм добри пари за добра стока и това е всичко. А, не: Къде са гъските? Кому сте продали гъските? Колко ще вземете за тия гъски? Би помислил човек, че това са единствените гъски на света, ако се съди по това как се отнасят към тях.