Ниргал тръгна след тях. Те се разместиха и младежът се оказа от лявата им страна. Движеха се на запад. Това се оказа добър ход, понеже мъжката антилопа се опита да пробие кордона от неговата страна. Ниргал изскочи на пътя й и размаха диво ръце. Трите антилопи се обърнаха като по команда и тръгнаха отново на запад. Ловците пак се затичаха. Бягаха по-бързо дори й от Ниргал. Продължаваха да запазват дъгообразния си строй. Той трябваше да полага огромни усилия, за да не ги изгуби от поглед — независимо че бяха боси, скоростта им бе невероятна. Заради издължените вече сенки ги виждаше с труд, а и те продължаваха да не издават нито звук. В противоположния край на дъгата някой изскимтя веднъж и това бе единственият звук, който някой от тях издаде, ако се изключеше скриптенето и почукването на пясъка и чакъла под краката им и запъхтяното им дишане. Антилопите продължаваха да бягат напред с невъобразима скорост. Никой човек не бе способен на подобен подвиг — да ги стигне, но независимо от това Ниргал продължи да тича. А… антилопите спряха! Бяха стигнали до ръба на някаква канара. Ръбът на каньона — той успя да забележи депресията и противоположния ръб. Плитка кухина, от която стърчаха върховете на боровете. Дали антилопите знаеха за съществуването й? Познаваха ли терена наоколо? Каньонът не се виждаше, дори човек да се върнеше стотина метра назад…
Само че вероятно познаваха мястото, защото с чисто животинска грациозност се затичаха на юг по ръба към някаква малка вдлъбнатина, която се оказа върхът на една стръмна клисура. Антилопите се приближиха до нея и се спуснаха по чакъла, покриващ склоновете й, до дъното. Всички ловци едновременно се затичаха натам и с невъобразимо дълги скокове се понесоха надолу, демонстрирайки превъзходно чувство за равновесие и могъщество. Един от тях започна да вие — „Ауууууу“; останалите подеха вика му и всички заедно се насочиха към горната част на дефилето. Ниргал тръгна с тях и заскача безразсъдно надолу. Въпреки че краката му бяха като гумени, безкрайните дни на лунг-гом-па му помогнаха доста. Той успя да изпревари голяма част от ловците, скачаше от скала на скала и се плъзгаше по малките свлачища, правеше огромни отчаяни подскоци, подпираше се от време на време на ръце, за да запази равновесие. Също като останалите бе потънал напълно в себе си, съсредоточен до крайна степен, за да не падне лошо.
Чак когато стигна до дъното на каньона, се осмели да вдигне глава, за да види, че около него има гора, която преди не бе забелязал. Дърветата стърчаха над пласт стар сняг. Бяха предимно борове и ели, а на юг — масивни гигантски секвои, които не можеха да бъдат сбъркани с други дървета. Бяха наистина огромни, толкова грамадни, че внезапно каньонът започна да изглежда невероятно плитък, въпреки че спускането по клисурата бе доста продължително.
Антилопите се бяха насочили нагоре по каньона точно към тази първична и девствена гора, след това тръгнаха на юг. Не след дълго секвоите оредяха, докато накрая не останаха единици. Когато погледна през остатъците от гигантите, Ниргал отново се сепна: от другата страна каньонът бе блокиран от водна стена. Отвесна водна стена, която се издигаше чак до върха на каньона, придържана от някаква равна прозрачна материя.
Бент на резервоар. Наскоро бяха започнали да ги изграждат от прозрачни листове, здраво закрепени в бетонен фундамент. Ниргал забеляза от двете страни на каньона и по дъното му дебела бяла линия.
Водната маса стоеше пред тях като стена на гигантски аквариум. Трите антилопи нервно се засуетиха пред тази преграда. Женската и малкото вървяха след мъжкаря, който обикаляше наоколо със светкавични движения. Когато ловците ги обградиха, той се засили и се хвърли с рогата напред към бента. Разклоненията на рогата му приличаха на костени ножове. Прас! Ниргал замръзна ужасен. Всички застинаха при тази проява на сляпа ярост, толкова свирепа, че приличаше едва ли не на човешка. Само че антилопата се залюля и залитна, след което се обърна и впи очи в тях. Във въздуха просвистя бола6. Въжето се омота малко над ставите на краката му. Мъжкарят се строполи безпомощно на земята. Една част от ловците се хвърлиха върху него, а останалите повалиха женската и малкото с камъни и копия. Във въздуха се раздаде почти човешки писък. Ниргал погледна и видя как един от ловците прерязва гърлото на малкото антилопче с обсидианова кама. Кръвта шуртеше на земята и попиваше в основата на бента.
Жената със зеления пояс не се виждаше никъде. Един от ловците, който не носеше нищо, освен някаква огърлица, килна глава назад и започна да вие, нарушавайки странната тишина, в която бе протекло всичко. След това той започна да танцува в кръг, изведнъж рязко спря, затича се към прозрачната стена на бента и захвърли яростно копието си към нея. То отскочи със звън встрани. Тържествуващият ловец се приближи до стената и удари с юмрук прозрачната твърда мембрана.