Една жена с окървавени ръце извърна глава и дари мъжа с презрителен поглед.
— Стига си се правил на глупак — отряза тя.
Мъжът се ухили.
— Не се притеснявай. Тези бентове са сто пъти по-яки, отколкото е необходимо.
Жената поклати отвратено глава.
— Глупаво е да се предизвиква така съдбата.
— Удивително колко много суеверия оцеляват в съзнания, пълни със страх.
— Идиот — сопна се жената. — Късметът е реално нещо като всичко останало.
— Късмет! Съдба! Пфу. — Мъжът взе копието си, засили се и отново го метна към стената. То рикошира и едва не го прониза. Той се захили лудешки: — Какъв съм късметлия! На ахмак врабче Господ му вие гнездото, а?
— Задник такъв. Имай поне малко уважение.
— Моите уважения към антилопата, която удари стената като мен. — Мъжът се засмя дрезгаво.
Останалите не обръщаха внимание на препирнята между двамата и се бяха заели да изкормват животните.
Ниргал не можеше да откъсне поглед от тях. Ръцете му се тресяха. Оттук можеше да подуши кръвта. Устата му се пълнеше със слюнка. Вътрешностите на животните димяха, изсипани безразборно на земята. От чантите, увити около кръста им, ловците извадиха телескопични магнезиеви пръчки, разгънаха ги и окачиха за краката обезглавените антилопи. Онези, които придържаха пръчките, вдигнаха безглавите туловища във въздуха.
Жената с окървавените ръце кресна на „копиехвъргача“:
— По-добре си размърдай задника и помогни, ако искаш да ядеш!
— Върви на майната си!
Но въпреки всичко той помогна на приятелите си да носят предния край на мъжката антилопа.
— Ела с нас — обърна се жената към Ниргал. Те тръгнаха забързано през каньона между огромната стена вода и последните остатъци от секвоите. Ниргал чувстваше как червата му куркат. Виеше му се свят. Стори му се, че на камъка зад него има издялана черна антилопа.
Отгоре, върху ръба на каньона, стояха изолирани няколко гигантски секвои. Когато стигнаха до ръба, светлината на залязващото слънце ги обля. Ниргал забеляза, че секвоите са подредени в кръг — девет дървета, образуващи някакъв Уудхендж7, с огромна опожарена дупка в средата.
Групата влезе в кръга и започна да приготвя огъня. Докато събираха съчки, няколко от тях успяха да одерат антилопите, като отрязаха големи пържоли от бутовете. Ниргал се изправи до тях и се загледа. Краката му трепереха като шевна машина, а устата му се пълнеше със слюнка като фонтан. Той преглъщаше отново и отново, докато вдъхваше аромата от соковете на пържолите, който се издигаше заедно с пушека към небето. Светлината на огъня танцуваше в сумрака и превръщаше кръга от дървета в проблясваща стая без покрив.
Трима или четирима от ловците се скупчиха около Ниргал, предлагайки му питки, които на вкус бяха като ечемик, и някаква огнена течност в глинена кана. Разказаха му, че са открили кръга от секвои преди няколко години.
— Какво стана с… водачката на лова? — попита Ниргал и се огледа наоколо.
— О, дианата8 няма да спи с нас тази нощ.
— При това се осра, затова не желае.
— Така си е. Познаваш Зоу — винаги намира някаква причина.
Те се засмяха и се приближиха до огъня. Една от жените набучи на пръчка една от пържолите и я размаха във въздуха, докато не се охлади.
— Ще те изям цялата, малка сестричке — каза тя и впи зъби в нея.
Ниргал вечеря с тях. Сетивата му направо потъваха във влажния и топъл вкус на месото. Опитваше се да дъвче, но въпреки всичко унищожаваше пържолите една след друга с шеметна скорост. Цялото му тяло вибрираше от главозамайващия глад. Храна, храна!
— Ето, пийни си от това — предложи копиехвъргачът и килна назад някакъв мях. След това се усмихна. По устните му се белееше нещо, което приличаше на мляко. — Пийни си малко от белия брат, братко.
Когато се затоплиха достатъчно, а и огънят изгоря, го поведоха по една от стълбите около дънера на една от секвоите. В короната й бе скрита малка и равна платформа за спане без покрив. Подът леко се люлееше под краката му заради лекия бриз, който разклащаше дърветата и ги караше да пеят с дълбоки въздушни гласове. Оставиха Ниргал на нещо, което явно бе най-високата платформа. Той разопакова раницата си и легна. Под хора на вятъра в игличките на секвоята той неусетно заспа.
Рано призори внезапно се събуди, изправи се и се облегна на стената на платформата. Учудваше се, че цялата нощ не бе просто сън. Погледна надолу — земята бе много, много далеч. Сякаш се намираше в наблюдателницата на мачтата на някакъв ненормално голям кораб.
7
Игра на думи. Wood на английски означава „дърво“ и тук заменя stone — „камък“ — в името на прочутия комплекс Стоунхендж. — Б.пр.