Слезе внимателно по стъпалата и се върна в кръга от секвои. Няколко от ловците вече се бяха събудили и раздухваха огъня, треперейки от предизгревния студ. Ниргал ги попита дали днес възнамеряват да тръгват нанякъде. Възнамеряваха — на север през Ювента Каос, след това към югозападния бряг на залива Крайси. Оттам нататък — кой знае?
Ниргал ги помоли да се присъедини към тях за известно време. Те го изгледаха учудено и заговориха помежду си на някакъв език, който той не можа да разпознае. Докато говореха, Ниргал се зачуди защо ли ги бе помолил. Да, искаше му се да види дианата. Само че имаше и друго. Нито веднъж неговото лунг-гом-па не бе наподобявало дори на това през последния половин час на лова. Естествено изтощението и гладът си бяха казали думата, но въпреки това… Нещо напълно ново. Заснежената гора, преследването между първичните дървета, спускането през клисурата, сцената под бента…
Ранобудниците му кимнаха. Можеше да дойде.
През целия ден вървяха на север по някаква заплетена пътека през Ювента Каос. На вечерта стигнаха до малко плато, покрито с ябълкови градини. Към върха му водеше леко наклонен път. Дърветата бяха подкастрени така, че приличаха на чаши за коктейл. От възлестите стари клони се подаваха млади филизи.
В центъра на градините имаше постройка с объл покрив и открити стени. Дисковата къща, както я наричаха. Ниргал се разходи из нея, отдавайки дължимото на дизайна й. Фундаментът й беше бетонен, но бе така полиран, че приличаше на мрамор. Покривът бе заоблен и се поддържаше от простите Т-образни вътрешни стени — радиус и диаметър. В открития полукръг бяха кухнята и дневната. От другата страна се намираха спалните и банята. Периферията, която сега беше открита, при неблагоприятно време можеше да бъде заградена с прозрачни стени, които заобикаляха къщата като завеси.
Из цялото Луна Планум имаше подобни дискови къщи, обясни му жената, която бе изкормила антилопите. Останалите бяха използвани от други групи като тяхната, които се грижеха за овощните градини, когато се случеше да минат оттам. Всички бяха част от някаква доста свободна кооперация, която водеше скитнически живот — малко земеделие, малко лов, малко събиране на природни дарове. В момента няколко души приготвяха ябълков мармалад за запас, други изпичаха антилоповите пържоли на разпаления навън огън, трети пък опушваха месо за зимнина.
Двете кръгли бани в близост до дисковата къща вече изпускаха пара. Неколцина от ловците съблякоха дрехите си и се хвърлиха в по-малката, за да се освежат преди вечеря. Бяха доста мръсни и не се бяха къпали от много време. Ниргал последва жената, чиито ръце все още бяха покрити с петна засъхнала кръв, и се изкъпа заедно с тях. Горещата вода приличаше на някакъв друг свят. Сякаш топлината на огъня бе мутирала и се бе превърнала в течност, която човек можеше да почувства… и в която да потопи тялото си.
Събудиха се призори, закусиха и потеглиха отново. Всички носеха раници на гърба или на кръста си, но повечето пътуваха по-леко екипирани и от Ниргал — не носеха нищо, освен спален чувал и малко храна. Някои имаха копия или лъкове, небрежно преметнати зад гърбовете им.
Всеки ден изминаваха огромни разстояния и много често след поредния лов стигаха до такъв терен, бягането по който би било живо самоубийство, толкова груб, че понякога им отнемаше дни, докато се открият един друг в поредната дискова къща. Понеже Ниргал нямаше ни най-малка представа къде се намират, му се налагаше да се държи близо до някоя от групичките. Накрая стигнаха до Големия Насип, който тук особено зрелищно се спускаше от високото плато на 5000 метра до залива Крайси, въпреки че по хоризонтална линия изминаваше само стотина километра.
Продължиха на север и след два дни един завой на брега скри хоризонта. Точно на завоя лежеше малък пристанищен град, разположен около залив с формата на полумесец, който се намираше в южната част на нещо, което се оказа пролив или по-точно фиорд, понеже през тясната ивица вода се издигаше стена, по-стръмна дори от хълма, на който се намираха в момента: 3000 метра червена скала, извисяваща се над океана, гигантски рид, приличащ на края на някакъв континент, в който ветровете за милиарди години бяха прорязали дълбоки хоризонтални резки. Ниргал внезапно разбра точно къде се намират — този рид бе насипът на полуостров Шаранов, следователно фиордът бе Касей, а градът — Нилокерас. Доста път бяха изминали…