Решиха да продължат по въздуха. Ветровете, които се спускаха по фиорда Касей, бяха мощни също като останалите по планетата, затова в Нилокерас пристигаха уиндсърфисти и всякакви летци, за да ги използват пълноценно. Естествено ветровете по всяко време можеха да решат, че трябва да спаднат до нула за удоволствие на всички, с изключение на най-запалените летци, но обичайните пориви бяха невероятно мощни.
Летателната база се намираше в един малък кратер навътре в океана на име Санторини. След закуска групата слезе до доковете и се качи на малко фериботче. След половин час стигнаха до дъгообразния остров и заедно с останалите пътници тръгнаха към летището.
Ниргал не бе летял от години, затова за него бе огромно удоволствие да се хване здраво за гондолата на глайдера и да се издигне нависоко във въздуха, след което да започне да се рее върху крилата на силните възходящи въздушни течения, издигащи се от острия вътрешен ръб на Санторини. Докато се изкачваше, Ниргал забеляза, че много от летците носеха най-различни летателни костюми. Сякаш летеше в ято ширококрили летящи създания, които не приличаха съвсем на птици, а на нещо като летящи лисици или на някакъв митичен хибрид от рода на грифон или Пегас. Хора-птици.
Изведнъж видя до себе си лицето на дианата — жената, която бе водила атаката на варварите. Тя също го позна, вирна брадичка и го дари с мимолетна усмивка, след което сви крилата си и се спусна шеметно надолу с остър звук. Ниргал я наблюдаваше с уплашено въодушевление. За момент почувства и силен страх, когато тя се гмурна във въздуха до ръба на Санторини. От неговата гледна точка сякаш бе на косъм от сблъсъка. След това жената се заиздига нагоре в плътни спирали. Изглеждаше толкова грациозно, че той изпита огромно желание да се научи да лети с такъв костюм, въпреки че чувстваше как сърцето му бие като парен чук от гледката на нейното пропадане. Нагоре-надолу, нагоре-надолу — нищо не би могло да повтори този полет. Птиците бяха най-великите летци, дианата летеше като птица. Сега, освен всичко друго, хората се бяха превърнали в птици.
С него, покрай него, около него, сякаш изпълняваше едно от онези ухажвания, които някои животински видове правеха понякога. След около час подобни занимания тя му се усмихна за последно и отлетя към летището. Ниргал я последва, но се приземи почти половин час след нея. Затича се и я настигна. Тя го изчакваше със свити крила.
Дианата пак започна да обикаля около него в кръг, сякаш изпълняваше нов танц на ухажване, след което спря и дръпна качулката от главата си. Черната й коса се разпиля по гърба й като гарванови крила. Диана. Тя се изправи на пръсти и го целуна по устата, после се отдръпна и го загледа сериозно. Ниргал си спомни как бе предвождала гола лова, а в ръката й се бе развявал зеленият пояс.
— Закуска? — попита тя.
Беше следобед, а той бе прегладнял.
— Чудесно.
Ядоха в ресторанта на летището, откъдето се откриваше гледка към арката на малкия залив на острова, към огромните склонове на Шаранов и към акробатичните летци, които все още бяха във въздуха. Поговориха си за летене и за тичане по земята, за лова на антилопи, за островите в Северно море и за огромния фиорд Касей, който изсипваше вятъра си върху тях. С други думи, флиртуваха. Ниргал чувстваше сладкото привличане на онова, към което се бяха запътили, и го оценяваше по достойнство. Бе изминало доста време. Това бе поредният резултат от слизането в града сред цивилизацията. Флиртовете, прелъстяването — всичко беше прекрасно, когато човек виждаше, че е хлътнал, когато виждаше, че и другият е хлътнал! Тя бе съвсем млада, прецени той, само че лицето й бе опалено от слънцето и около очите й имаше бръчици. Разказа му, че е била на луните на Юпитер и е учила в новия университет в Нилокерас. Сега за известно време се бе присъединила към варварите. Вероятно бе на около двайсет М-години или повече — трудно бе да се каже, особено в последно време. Така или иначе беше зряла: през тези двайсет М-години хората придобиваха абсолютно целия опит, който животът можеше да им предложи, а след това всичко бе въпрос на повторения. Доста често се бе срещал както с възрастни глупци, така и с млади мъдреци. И двамата с нея бяха възрастни, връстници и сега стояха един до друг в споделеното настояще.
Ниргал гледаше внимателно лицето й, докато тя говореше. Безгрижно, умно, с тъмна кожа, черноока, орлов нос и драматична долна устна. Предците й вероятно бяха гърци, араби, индианци… Човек не можеше да е сигурен с който и да било от йонсеите. Просто марсианка, говореща на английски с акцент от Дорса Бревиа, а и този поглед, с който го наблюдаваше… о, да… по време на странстванията му това не се бе случвало веднъж или два пъти — прелъстяване, което неизменно завършваше в някое легло или скришно място сред скалите.