— Хей, Зоу — повика я жената-касапин, която тъкмо минаваше покрай тях, — идваш ли с нас до врата на предците си?
— Не — отвърна Зоу.
— Какво означава това?
— Буунс Нек9 — поясни Зоу. — Един град на полярния полуостров.
— Какво общо имат предците?
— Тя е правнучка на Джон Буун — намеси се жената-касапин.
— По каква линия? — попита Ниргал, гледайки към Зоу.
— По линия на Джаки Буун — обясни тя. — Майка ми.
— А… — успя да каже някак си Ниргал.
Той се облегна назад в стола си: Бебето, което бе видял в ръцете на Джаки в Кайро. Щом веднъж знаеше, нямаше как да не забележи приликата. Кожата му настръхна. Ниргал се прегърна и потрепери.
— Май остарявам — промълви той.
Зоу се усмихна. Ниргал внезапно разбра, че тя знае кой е той в действителност. Просто си играеше с него и му залагаше малко капанче… вероятно като експеримент или за да подразни майка си, или поради някаква друга причина, за която той не можеше да се досети. За майтап.
Сега тя се намръщи в опит да бъде сериозна.
— Това няма никакво значение.
— Не, няма — кимна Ниргал. Понеже останалите варвари се връщаха.
Част девета
Viriditas
Беше след полунощ и офисите бяха потънали в тишина. Главният съветник се приближи до самовара и започна да разлива кафето в миниатюрни чашки. Трима негови колеги бяха насядали около маса, покрита с портативни компютри.
Главният съветник се обади:
— Тоест, сферите от деутерий и хелий-3 една след друга попадат под лъча на лазера. Следва имплозия и започва ядрена реакция. Температурата при възпламеняването е 700 милиона К, само че това е локална температура, която трае малко.
— Въпрос на наносекунди.
— Добре. Това е задоволително. После освободената енергия излиза във вид на заредени частици, които могат да бъдат укротени от електромагнитните полета. Няма неутрони, които да полетят напред и да изпържат пътниците в кораба. Тези полета служат като щит и като площадка за отблъскване, както и за система, която да събира енергията, необходима за работата на лазерите. Всички заредени частици се насочват назад, минавайки през отражателя — пътната арка за лазерите. Това течение насочва продуктите на ядрената реакция.
— Така е — потвърди инженерът.
— Чудесно. Колко гориво отива за целта?
— Ако искате да получите ускорение, еквивалентно на гравитационното поле на Марс, тоест 3,73 метра в секунда на квадрат, и ако корабът тежи 1000 тона — 350 тона пътниците и самият кораб и 650 тона реакторът и горивото, — то тогава ще се наложи за една секунда да се изгаря 373 грама гориво.
— Опа, не е ли прекалено множко?
— Идва около 30 тона на ден, но пък и ускорението е доста, което означава, че пътешествията ще са кратки.
— И колко големи са сега тези сфери?
Намеси се физикът:
— Радиус 1 сантиметър, маса от 0,29 грама. Тоест, изгаряме 1290 от тях в секунда. Това би трябвало да осигури на пътниците добро усещане за гравитация.
— Сигурно. Само че хелий-3 не е ли прекалено рядко срещан?
— Вече започнаха да го добиват от връхните слоеве на атмосферата на Юпитер — обясни физикът. — А и по всяка вероятност се опитват да приложат и онзи стар метод за събирането му от повърхността на Луната, само че май работите не вървят много добре. Но на Юпитер има предостатъчно.
— С други думи корабите ще могат да превозват 500 пътника.
— Поне тези цифри използвахме при изчисленията си. Естествено, всичко може да бъде нагласено по друг начин.
— Значи през половината пътуване ускорявате, а през останалата половина намалявате скоростта, така ли?
Физикът поклати глава:
— Да, но само при по-късите разстояния. При по-дългите е необходимо само няколкодневно ускорение и намаляване. През средната част от пътуването се минава на дрейф, за да се пести гориво.
Главният съветник кимна разбиращо и подаде на всички пълни чаши. Отпиха.
— Времетраенето на пътешествията ще се съкрати драстично — отбеляза математичката. — Три седмици от Марс до Уран. Десет дена от Марс до Юпитер. Три дни до Земята. Три дни! — Тя огледа намръщено останалите.