Зоу трябваше да се свърже с Джаки и с апаратчиците на „Свободен Марс“, които работеха за нея, само че преди да бъде погълната от всичко това, искаше поне малко да полети. Затова взе стария си летателен костюм от гардероба на летището, отиде в съблекалнята и го нахлузи, като с наслаждение чувстваше гладката мускулеста тъкан на гъвкавия екзоскелет. След това излезе навън и се затича по равната писта, рулирайки с перата на опашката си. Насочи се към Трамплина — природна издаденост, изкуствено удължена с излят бетон. Стъпи на края на издатината и погледна надолу, надолу, надолу, три хиляди метра надолу към кафеникавото подножие на Екус Касма. С обичайния начален взрив от адреналин в кръвта, тя скочи в бездната. Летя известно време като хвърчило, след това направи вираж и се върна сред възходящото течение, което я изкачи нагоре към събиращите се високи облаци. Вятърът днес бе особено силен и удоволствието да си поиграеш с него беше огромно. Това беше смисълът на целия живот и ползата от вселената — чистата радост, усещането за изчезване на тялото, докато съзнанието не е нищо повече от огледален образ на вятъра. Зоу летеше като ангел, както казваха хората. Настроението й беше чудесно. Понякога човек летеше като безмоторен самолет, друг път — като птица и в много редки случаи — като ангел.
Тя се опомни и изви обратно към стената на Наблюдателницата. Слънцето постепенно залязваше на запад, а и вече ожадняваше, така че се насочи към гигантското отпуснато S на склона, закова приземяването си с последно изплющяване на крилата, направи крачка напред и ето я върху зелената повърхност на Кокопели. Сякаш никога не бе тръгвала оттук.
Кварталът до площадката за излитане се казваше Топсайд12 и се състоеше от куп евтини пансиони и ресторанти. Жителите му в по-голямата си част бяха летци или туристи, дошли тук да направят едно-две кръгчета по вятъра. Хранеха се, пиеха, скитаха се, говореха, танцуваха и се оглеждаха за някого, с когото да прекарат приятно нощта. Там естествено бяха и нейните приятели — Роуз, Им-хо-теп, Ела и Еставан, събрани заедно в „Адлер Хофбраухаус“, вече приятно развеселени. Бяха невероятно доволни, че я виждат сред тях. Удариха набързо по няколко питиета за срещата си и след това се смесиха с тълпите в Топсайд, като бавно си проправяха път към една от обществените бани, отбивайки се пътьом в многобройните барове. Когато най-после стигнаха, съблякоха дрехите си и се залутаха из множеството мрачни, пълни с вода стаи. Водата бе най-различна — дълбока до кръста, до глезените или до гърдите, гореща, студена или хладка. Често се разделяха и не след дълго пак се откриваха един друг. Любеха се с партньори, чиито лица едва се виждаха. Зоу смени няколко партньора, докато стигна до оргазъм. Тялото й се отпускаше, съзнанието й потъваше някъде, а от устата й се разнасяше доволно мъркане. Секс, секс, секс… На този свят нищо не можеше да се сравни със секса, освен може би летенето, което имаше много общо с него. Екстазът на тялото, ехо от Големия взрив — първият оргазъм на света.
Накрая отиде до съблекалнята, облече се и излезе навън. Беше утро и слънцето ярко огряваше голите скали на Луна Планум. Тя стигна до пансиона, където бе отседнала. Чувстваше се отпочинала, чиста и сънлива. Мечтаеше за голяма закуска в леглото и великолепен сън.
Само че вместо всичко това в ресторанта на пансиона я чакаше Джаки.
— А, не е ли това нашата Зоя? — Винаги бе мразила името, което Зоу си беше избрала.
Зоу изненадано възкликна:
— Да не би да си ме проследила?
Джаки изглеждаше отвратена.
— Както вероятно си спомняш, това е и моята кооперация. Защо не се обади, когато се върна?
— Летеше ми се.
— Това не е извинение.
— Нямах намерение да ти се извинявам.
Зоу отиде до бюфета и си сипа препълнена чиния с бъркани яйца и кифли с масло. Като се върна при масата, наведе се и целуна майка си по главата.
— Изглеждаш добре.
Всъщност изглеждаше дори по-млада от Зоу, която често изгаряше на слънцето и затова кожата й беше набръчкана. По-млада, но някак си запазена, сякаш бе сестра-близначка на Зоу, затворена в бутилка за известно време и едва наскоро разпечатана. Не искаше да си признае колко често се подлага на геронтологична терапия, но Рейчъл бе споделила със Зоу, че два или три пъти в годината майка й опитва все нови и нови варианти, а веднъж на три години получавала основния пакет процедури. Затова независимо че в момента караше петдесетата си М-година, тя приличаше на Зоу… с изключение на погледа в очите й, определеното втвърдяване, свиване, предпазливост или умора. Да бъдеш първата жена година след година бе трудна работа, борбата беше героична и бе прорязала в нея видими белези, без значение колко бебешка изглеждаше кожата й и колко красива продължаваше да бъде. Джаки наистина все още си беше красавица, никой не оспорваше това. Само че остаряваше. Съвсем скоро младите й любовници щяха да се откопчат от нейното влияние и да се изпарят.