Междувременно продължаваше да има доста силно излъчване, което в момента явно бе вкарано в употреба. Хората, които се срещаха с нея, извръщаха очи встрани, сякаш погледът й можеше да ги убие. Това накара Зоу да се разсмее гръмко. Е, не беше най-добрият начин да посрещнеш любимата си майка, но какво друго можеше да направи човек? Зоу бе прекалено отпусната, за да се раздразни.
Майка й я изгледа строго, докато тя най-накрая се стегна.
— Разкажи ми какво се случи на Меркурий.
Зоу сви рамене.
— Вече ти казах. Продължават да смятат, че те са тези, които предоставят слънцето и останалата слънчева система.
— Според мен все още може да имаме полза от тях и от слънчевата им светлина.
— Енергията винаги може да бъде от полза, само че вече и външните сателити могат да им я осигурят.
— Значи меркурианците остават само с металите си.
— Точно така.
— И какво искат в замяна на тях?
— Няма човек, който да не иска да бъде свободен. Никой от тези миниатюрни светове не е достатъчно голям, за да може да се самообезпечава, следователно трябва да има нещо, с което да търгува, ако иска да остане независим. Меркурий разполага със слънчева светлина и с метали, външните сателити — с газове, ако не с друго. И така те разменят това, което имат, и се опитват да си осигурят нечия поддръжка, за да избягнат тоталното надмощие на Земята или на Марс.
— Това не е надмощие.
— Разбира се, че не е. — Зоу се помъчи да остане сериозна. — Само че големите светове, както знаеш…
— Са си големи. — Джаки кимна. — Но ако се съберат всички малки светове, също ще се получи едно голямо.
— Кой пък ще ги събира на едно?
Майка й не обърна внимание на въпроса. Така или иначе отговорът беше очевиден: Джаки. Тя бе въвлечена в дългосрочна битка със Земята по всички въпроси, които опираха до контрола върху Марс. Опитваше се да предпази дома си, за да не бъде той наводнен от огромната планета-майка. И тъй като Земята продължаваше да се разпростира из цялата Слънчева система, Джаки виждаше малките светове като естествени съюзници в тази грандиозна битка. И ако количеството им не беше чак толкова голямо, то все пак можеше да повлияе на крайния резултат.
— Няма защо да се тревожиш чак толкова за Меркурий — увери я Зоу. — Той е задънена улица, малко провинциално градче, водено от привърженици на някакъв култ. Невъзможно е там да бъдат заселени прекалено много хора. Така че дори да не успеем да ги привлечем на наша страна, разликата няма да е чак толкова голяма.
Лицето на Джаки се изопна в обичайното си изражение „тежестта на света е върху раменете ми“, сякаш анализът на Зоу бе детинска работа. Като че ли на Меркурий имаше скрит потенциал от политическа мощ. А и не само там. Дразнещ подход. Зоу се стегна и прикри раздразнението си.
— Искам да отидеш до системата на Уран — заяви Джаки. — Заселването там едва започва, а ми се иска да ги хванем отрано. Можеш да кажеш няколко приказки и на онези от Галилей, понеже и те ни се изплъзват.
— Трябва да ми възложиш някаква задача от името на кооперацията, в противен случай ще стане подозрително — напомни Зоу.
След дългогодишно ръководство на кооперация варвари в Луна Планум, Зоу се бе присъединила към една от кооперациите, които работеха като част от прикритието на „Свободен Марс“. Това позволяваше на Зоу и на другите оперативни работници да се правят, че работят, без да стане очевидно, че това е просто параван за истинските им задължения. Въпросната кооперация изграждаше и поставяше екрани за кратери, само че Зоу не бе работила истински вече над година.
Джаки кимна.
— Завърти се тук известно време и след това тръгни. За около месец.
— Добре.
Централните офиси на кооперацията бяха в Моро, голям кратер върху дългия склон на Големия Насип, който се спускаше към полуостров Буунс Нек. Кооперацията се занимаваше с разработки на нови тъкани, които да заменят старите молекулярни мрежи и материите, от които се правеха куполите върху градовете. Зоу прекарваше повечето от дните си в усилена работа, като се мъчеше да си изгради колкото се може по-правдоподобно прикритие, преди да е дошло време за заминаване. Този път работата беше интересна и изискваше дълги пътувания по подземните тунели, следващи вените и пластовете в стария ръб на кратера. Тя събираше и изследваше образци и проучваше някои от новопостроените галерии, в чиито подове бяха забити късове магнезиева руда, стъпкани от минаващите роботизирани ескаватори. Работеше като троглодит, който търси някакво рядко съкровище под земята.