Орбиталните огледала и „газовите фенери“, въпреки цялата си ефективност, щяха да осигурят на луните по-малко от половината светлина, която получаваше Марс. Това беше най-доброто, на което бяха способни. Ето какъв беше животът във външната част на Слънчевата система, прецени Зоу — мъглява работа. Дори постигането на подобно количество светлина щеше да изисква изграждането на масивна инфраструктура, което щеше да започне в момента на пристигането на марсианската делегация. Джаки се бе приготвила да предложи всякаква помощ, включително доставка на ядрени реактори, „газови фенери“ и обмяна на опит с врелите и кипели марсиански техници, специалисти в областта на орбиталните огледала и на тераформирането като цяло, които след стабилизирането на ситуацията в марсианското пространство горяха от желание да получат колкото се може повече проекти. За целта аерокосмическите им кооперации трябваше да се обединят. Щяха да им предложат капитал и експерти в замяна на преференции при сключването на търговски споразумения, доставка на хелий-3 от горните атмосферни слоеве на Юпитер, както и срещу обещание за пълна свобода на изграждане на рудници, изучаване и по всяка вероятност тераформиране на по-малките юпитериански сателити, единайсет на брой.
Инвестиции, експертна помощ, търговия — примамка и то доста голяма. Определено, ако галилейците клъвнеха, това щеше да е крехкото начало на асоциирането им с Марс. А Джаки несъмнено щеше да продължи с предложения за политически алианси от всякакъв вид, за да оплете по този начин юпитерианските луни в паяжината си. Юпитерианците, както и всички останали, разбираха това прекрасно и сигурно щяха да се опитат да вземат толкова, колкото могат, без да дават нищо в замяна. Несъмнено скоро щяха да извадят от ръкавите си като козове подобни оферти от земни екс-метанационали и от други компании.
Ето защо и Зоу беше тук. Ако всичко останало бе морковът, то тя беше пръчката. Обществен морков и частна пръчка — характерна черта за всички действия на Джаки.
Зоу изразяваше заплахите на Джаки посредством множество косвени намеци, като се опитваше да ги накара да звучат дори още по-заплашително. Веднъж за кратко се срещна с официални лица от Йо и им каза, че обикновено екопоетичните планове са прекалено бавни. Можеха да изминат хиляди години, преди бактериите да издъвчат всичката сяра и да я преобразуват в полезни газове, а междувременно радиополето на Юпитер, което обвиваше Йо и добавяше допълнителни трудности, щеше да причини необратими мутации сред тях. Трябваше им йоносфера, трябваше им вода, дори можеше да се окаже, че трябва да преместят планетната си на по-висока орбита около огромния си газов господ. Марс, родното място на експертите по тераформиране и дом на най-здравата и богата цивилизация в Слънчевата система, можеше да им помогне във всичко това и да им окаже специална помощ. Дори можеше да обсъди с останалите луни желанието си да поеме проекта в свои ръце, за да се ускори изпълнението му.
След това тя проведе множество обикновени разговори с най-различни представители на ледените сателити — на коктейлите след семинарите, в баровете след купоните, по време на разходките по крайбрежната улица на Женевското езеро, под уличните лампи, висящи от скелето на купола, и така нататък. Делегатите от Йо, разказваше тя на всички тези хора, имат намерение да завъртят собствени сделки. Ситуацията при тях е най-благоприятна — твърда повърхност, тежки метали, огромен туристически потенциал. Зоу намекна, че те могат да поискат да използват тези преимущества за собствени цели и по този начин да разбият Юпитерианската лига.
Ан понякога излизаше със Зоу по време на някои от тези разходки. Зоу я остави да чуе един-два разговора. Любопитна бе какво ли ще каже Клейборн. Тя вървеше с тях по крайбрежния булевард, разположен на ръба на метеоритния кратер, от който хората бяха направили езерото. Възникналите в резултат на удар кратери тук печелеха в сравнение с подобните на Марс по плиткост. Покритият с лед ръб на този например беше само няколко метра по-висок от останалата повърхност на планетата и от него се откриваше гледка към водата на езерото, към тревистите улици на града или извън купола.
Зоу показа част от пръчката на спътниците си — смутени функционери от Ганимед. Тя им напомни за военната мощ на Марс и отново спомена, че Йо замисля разцепване на лигата им.
Ганимедците тръгнаха за вечеря с объркан вид.