— Много нежно — отбеляза Ан, когато се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуват.
— Така, значи ставаме и саркастични…
— Ти си главорез. Така повече ли ти харесва?
— Май ще се наложи да се запиша в някое училище на червените по дипломатическа мекота. Може и да се наложи с мен вече да вървят двама-трима помощници, които да взривяват част от тяхната собственост.
Ан със съскане пое въздух между стиснатите си зъби и ядосано спря. Зоу сви рамене.
— Да вървим — подкани я тя. — Имам още едно събиране.
— Работата на мафията никога не спира, нали?
Но въпреки всичко я последва, като постоянно се пулеше наоколо като някакъв съсухрен шут, дребничка и облечена в смешния си старомоден пуловер.
До доковете ги поздравиха леко изнервени няколко от членовете на съвета на Женевското езеро. Качиха се на малко фериботче, което ловко си проправяше път между цяла флотилия лодки. Плаваха по езерото на една от луните на Юпитер и всички цветове бяха леко мътни заради огромното разстояние до Слънцето… Зоу почувства как вътре в нея се надига познатото й от полетите възхищение. Тя каза на местните жители:
— Тук е толкова красиво. Сега разбирам защо хората от Европа искат да направят сателита си изцяло воден и да плуват насам-натам. Дори могат да изнасят с космически кораби вода за Венера и да носят обратно почва, за да направят солидни острови. Не знам дали са ви споменавали за нещо подобно. Може би това са само приказки, също като идеята да се създаде малка изкуствена черна дупка и да се спусне в горните слоеве на юпитерианската атмосфера. Да превърнат Юпитер в звезда! Тогава ще имате колкото си искате светлина.
— Няма ли опасност Юпитер да бъде погълнат? — попита един от местните.
— О, има, но това щяло да стане след милиони години според тях.
— А после ще се превърне в свръхнова — отбеляза Ан.
— Да, да… Всичко, освен Плутон, ще бъде разрушено. Само че дотогава отдавна ще сме се махнали по един или друг начин. Или ако не сме, все някой ще измисли нещо.
Ан се изсмя грубо. Местните, потънали в тежки мисли, явно въобще не забелязаха.
Когато отново стъпиха на брега, Ан и Зоу тръгнаха заедно по крайбрежния булевард.
— Толкова си безочлива — каза Ан.
— О, напротив. Всичко това е толкова фино. Те не знаят дали говоря от свое име, от името на Джаки или от името на целия Марс. Всичко може да са само празни приказки. Само че по този начин се сещат за по-широкия контекст. Ще им бъде много лесно да се обвържат с юпитерианската система и да забравят за останалите. Цялата Слънчева система е едно цяло политическо тяло и хората имат нужда някой да им обясни как точно да възприемат това. Те не могат да схванат идеята.
— На първо място ти се нуждаеш от помощ. Разбираш ли, това не ти е ренесансова Италия.
— Макиавели и тезите му винаги ще си останат верни, ако имаш това предвид. Хората тук трябва да бъдат запознати с тях.
— Напомняш ми за Франк.
— Кой Франк?
— Франк Чалмърс.
— О, ето един исей, когото уважавам. Е, поне от това, което съм чела за него. Той е единственият от вас, който не е бил откачен. И той е бил този, който е свършил по-голямата част от работата.
— Ти не знаеш нищо за него — отбеляза Ан.
Зоу сви рамене.
— Миналото е едно и също за всички нас. Знам точно толкова за него, колкото и ти.
Покрай тях мина група юпитерианци — бледи, с големи очи, напълно погълнати в собственията си разговор. Зоу ги посочи:
— Погледни ги! Толкова са съсредоточени. Уважавам и тях, наистина — да се хвърлят толкова енергично в проект, който ще бъде завършен стотици и хиляди години след смъртта им! Това е абсурден жест, жест на предизвикателството и свобода, абсолютна божествена лудост, сякаш са сперматозоиди, плъзгащи се лудешки към някаква неизвестна цел.
— Всички сме така — отвърна Ан. — Това е еволюцията. Кога ще отидем до Миранда?
Миранда бе най-малката от всичките пет големи луни на Уран. Диаметърът й бе само 470 км. В ранните си години, преди някъде около 3,5 милиарда години, нейният по-малък предшественик се бе сблъскал с приблизително равен по размер сателит. Двете тела се бяха разбили на парчета и след това заради огромната температура, развила се при сблъсъка, се бяха слели в едно цяло. Само че новопоявилата се луна се бе охладила, преди процесът на сливането да е свършил.
Резултатът от всичко това бе нещо невиждано, страшно нееднородно и разпокъсано. Някои области бяха равни и гладки, а други — накъсани и груби. Някои бяха метаморфоза от повърхностите на двете прото-луни, други представляваха открит материал от вътрешността. Имаше и дълбоко прорязани пукнатини по местата, където частите на двата планетоида се срещаха доста несъвършено. Там паралелните каньони се извиваха под остри ъгли и образуваха драматични V-образни формации — белег за грандиозната сила при сблъсъка. Пукнатините бяха толкова дълбоки, че се виждаха дори от космоса като някакви стари зараснали белези, разпрострели се на много километри из сивата сфера.