Мая не би могла да си представи по-отвратителна идея. Да се гмурне в останките от миналото като в купчина ароматни соли — противни и отблъскващи, но освежаващи — да. Това бе приемливо и дори полезно. Но да се съсредоточиш върху миналото и да останеш на едно място… направо отвратително. С удоволствие би убила разгорещените младежи. Междувременно Мишел вече се съгласяваше да интервюира останалите живи от Първата стотица, като по този начин даде начална скорост на проекта. Мая стана, отиде до парапета и се облегна на него. Под нея върху мрачната вода проблясващите плюмажи от пяна продължаваха да стърчат върху всяка вълна.
Една млада жена се приближи до Мая и се облегна на парапета.
— Казвам се Вендана — представи се тя, вперила поглед във вълните. — Аз съм местният политически агент на зелените за тази година.
„Зелен“ беше архаичен политически термин, понеже Марс в по-голямата си част вече беше зелен… както и син.
— Какво желаете?
— Джаки Буун и кандидатите на „Свободен Марс“ от този район в момента обикалят околностите и водят предизборна кампания за предстоящите избори. Ако Джаки запази лидерското си място в партията и отново влезе в изпълнителния съвет, тя ще продължи да осъществява плановете на „Свободен Марс“ за забрана на всякаква емиграция от Земята. Това е нейната идея и Джаки прави всичко възможно, за да я осъществи. Според нея земните емигранти могат да бъдат разхвърляни из цялата Слънчева система. Това не е истина, но затова пък се приема доста добре в определени среди. Естествено земяните не са очаровани от перспективата. Ако „Свободен Марс“ спечели мнозинство, благодарение на изолационистката си програма, според нас Земята ще реагира доста остро. И без това едва се справят с проблемите си. На тях им трябва и малкото, което можем да им предложим. Те ще кажат, че това е нарушаване на споразумението, което вие подписахте. Дори могат да ни обявят война.
Мая кимна. От години чувстваше усилващото се напрежение между Земята и Марс, каквото и да приказваше Мишел. Отдавна знаеше, че предстои подобно нещо. Вече го бе виждала.
— Джаки се ползва с подкрепата на доста групи, а и „Свободен Марс“ още от години има страхотно мнозинство в глобалното правителство. През цялото време обработваха екологичните съдилища. ВЕС ще подкрепи всяка забрана на емиграцията, която Джаки предложи. Искаме да запазим провеждането на политика съгласно подписаното споразумение или дори малко увеличаване на квотите, за да предложим колкото се може повече помощ на Земята. Само че ще ни е доста трудно да спрем Джаки. Затова помислих, че мога да поговоря с вас.
Мая бе доста изненадана.
— За това как Джаки може да бъде спряна ли?
— Да. Или, по-общо казано, да ви помоля да ни помогнете. Според мен това ще я изкара от релсите. Мислех си, че може да се заинтересувате.
Жената извърна глава и погледна Мая със знаеща усмивка.
— Разкажете ми още нещо по въпроса — помоли тя и тръгна да се отдалечава, където другите нямаше да могат да ги подслушват. Високата девойка я последва.
Мишел винаги бе искал да предприеме пътуване по Гранд Канал, а и наскоро бе обсъждал с Мая възможността да се преместят от Сабиши в Одеса като начин за борба с мозъчните й затъмнения. Можеха да се заселят в същия апартамент в комплекса на „Праксис“, където бяха живели преди началото на втората революция. Това беше единственото място, което Мая приемаше за свой дом. Тя дори отказваше да посети Андърхил. Мишел чувстваше, че връщането в своего рода дом би могло да й бъде от голяма полза. Така че — Одеса! Мая нямаше нищо против; беше й все едно. А и желанието на Мишел за разходка по Гранд Канал изглеждаше добро.
Сега Вендана й разказа, че кампанията на Джаки вървяла от север на юг по Гранд Канал с някакъв голям кораб, който същевременно служел и като щаб-квартира на кампанията. В момента били тук, в северния край на канала, в близост до Нероус15.
Затова Мая се върна на терасата при Мишел и когато историците най-накрая го оставиха на мира, му предложи:
— Хайде да се разходим до Одеса по Гранд Канал, както искаше.
Мишел бе невероятно доволен. Като видя Мая да се чувства толкова по-добре от преживяното и при възможността да види Гранд Канал (който по мнението на Мая приличаше на гигантски майтап), той се засмя щастливо. Тя обичаше да го вижда такъв. Според него Мая се нуждаеше от доста помощ в последно време, само че тя прекрасно знаеше, че именно Мишел бе този, който се бореше.