— Ако знаете само какви тъпи и шибани идиоти сте, кретени, които никога не са чували за равенство при гласуване, задници, които никога не са си помисляли за това, че отнемането на нечий друг живот отменя и тяхното собствено право на живот…
И така нататък в същия дух. Наскоро новата полиция бе заловила група еко-саботьори, които отново се бяха опитали да взривят Муфата, като при това бяха убили пазача й на поста му. Тогава тя изрече най-строгата присъда:
— Екзекутирайте ги! — възкликна. — Вижте, щом някой убие човек, по този начин загубва правото си да остане жив. Екзекутирайте ги или ги изгонете доживотно от Марс… въобще накарайте ги да платят за стореното по начин, който наистина ще накара червените да се позамислят малко за в бъдеще.
— Е де — обади се Арт несигурно. — Стига де…
Само че Надя продължи да беснее, докато гневът й не поутихна. Арт виждаше, че с всеки ден й е по-трудно да се владее.
За да се поуспокои малко, тя препоръча организирането на нова конференция, подобна на онази в Сабиши, която бе пропуснала; направи всичко възможно, за да е сигурна, че няма да пропусне и тази. Организиране на усилията на различните организации, подчинени на една цел. Това не приличаше чак толкова много на строителство, но поне бе близко по идея.
Битката в Кайро я бе накарала да се замисли за хидрологичния цикъл и за това, което можеше да се случи, когато ледът започнеше да се топи. Ако успееха да нахвърлят някакъв план относно този цикъл, дори само приблизително, до голяма степен щяха да намалеят конфликтите от този род. Затова реши да види какво може да се направи по въпроса.
Японските заселници в Месши Хоко (което в превод означаваше „саможертва за благото на колектива“) дойдоха в съвета с изискването да им бъде отстъпена повече земя и вода за строителството на новия им купол нависоко в южен Тарсис. Надя демонстративно стана, напусна залата и заедно с Арт отлетя в далечния юг, в Кристианополис.
На конференцията ежедневно бяха показвани огромни глобуси на Марс с отметки, отбелязващи различните водни режими. Имаше също така цели стаи, пълни с триизмерни топографски карти. Отделните групи спореха относно предимствата и недостатъците на всеки един вариант, наблюдаваха картите и бърникаха из колчетата им, превключвайки ги от един режим в други. Надя се скиташе из стаите, гледаше тези хидрографии и по този начин научаваше неща за южното полукълбо, които никога преди не бе знаела.
Полека-лека най-ефективното, логичното или естетически издържаното бе отделено настрани и най-добрите предложения за всеки един регион бяха съшити заедно, като някаква мозайка.
Когато конференцията свърши, бяха очертали подробно цялата хидрография на терена — всички бъдещи езера, реки и потоци в южното полукълбо. Планът вероятно трябваше да бъде обединен с подобни планове за северните области, които засега бяха крайно неопределени, понеже никой не можеше да предскаже колко голямо ще стане Северно море. Вече не изпомпваха вода от акуиферите и от пермафроста (много от помпените станции бяха взривени от червени еко-саботьори миналата година), но в морето постоянно се вливаше известно ново количество под тежестта на вече изпомпаната вода. А и във Ваститас продължаваха да се вливат летните отточни води от северната полярна шапка и от Големия насип, които с всяка година ставаха все повече и повече. От друга страна известно количество вода се изпаряваше под напорите на непрестанните ветрове, след което се кондензираше на други места. Този процес бе много по-бърз от сублимацията на леда там. Така че се налагаше прецизно изчисляване на количествата постъпваща и оттичаща се вода. Картите бяха покрити с преценки и изчисления и заради най-разнообразните предсказания разликите в бъдещите брегови линии понякога бяха стотици километри.
Надя си помисли, че тази несигурност ще доведе до сериозно забавяне на решенията на ВЕС, понеже де факто съдът трябваше да съпостави всички текущи данни, да изчисли моделите, да пресметне бъдещото ниво на морето и след това да одобри съответните речни басейни. На този етап бе почти невъзможно да се предскаже съдбата на Аргире Бейсин. Първо трябваше да бъде одобрен планът относно северното полукълбо. Някои от проектите предвиждаха изпомпване на вода от Северно море в Арджайр, ако морето се препълнеше, за да се избегне евентуално наводняване на каньоните в Маринерис, Саут Фоса и новите пристанищни градове, които щяха да бъдат построени след това. Радикалните сред червените вече заплашваха, че ще построят „селища по западния бряг“ из целия Аргире, за да попречат на подобен ход.