Влакът с усилия се прехвърли през извитите стени на преплетените каньони на Лабиринта на нощта и скоро влезе в старата станция на Кайро. Ниргал слезе и тръгна надолу по централния булевард към градските офиси. Хората постоянно го разпознаваха и му махаха с ръка.
И ето я и нея, на един от прозорците на голямата градска зала, който гледаше към голямото U на Нилус Ноктис. Той спря. Дъхът му секна. Още не го бе забелязала. Лицето й беше малко по-закръглено, но с изключение на това като цяло бе висока и грациозна както винаги. Бе облечена в зелена копринена блуза и тъмнозелена пола от някаква по-груба материя. Черната й коса бе като блестяща грива, разпиляна по гърба й. Не можеше да откъсне очи от нея.
Джаки изведнъж го забеляза и трепна съвсем леко. Може би картината върху екрана на компютърната й гривна не бе успяла да я накара да разбере колко много се бе отразила върху него земната болест. Тя протегна ръце напред, сякаш без да осъзнава какво става, въпреки че очите й бяха пресметливи, а гримасата при появата му несъмнено бе грижливо обмислена заради многочислените камери, които винаги бяха около нея. Само че той я обичаше заради ръцете й. Можеше да почувства топлината на лицето й, което бе като пламнало, докато се целуваха буза до буза, подобно на приятели-дипломати. Отблизо приличаше на 15-годишна, току-що прехвърлила разцъфването на младостта, в тази възраст, в която жената дори е по-красива от младостта си. Хората разправяха, че е започнала да се подлага на геронтологична терапия от десетгодишна.
— Значи е истина — промълви тя. — Земята едва не те е убила.
— Всъщност цялата работа бе в някакъв вирус.
Джаки се засмя, но очите й все още гледаха преценяващо. След това го хвана за ръката и го поведе към свитата си като слепец. Въпреки че познаваше някои от тях, тя го представи на присъстващите, просто за да натърти колко много се е променила управляващата клика в партията, откакто той бе заминал. Само че естествено Ниргал не забеляза това и зараздава наляво-надясно любезности. Изведнъж церемонията бе прекратена от гръмък детски плач.
— Ах! — възкликна Джаки, като провери нещо на гривната си. — Тя е гладна. Ела да те запозная с дъщеря ми.
Приближиха се към една жена, която държеше на ръце повито бебе. Момиченцето бе на няколко месеца, пухкаво, с по-тъмна от тази на Джаки кожа. Цялото й лице бе пребледняло от напъване. Джаки я взе от ръцете на жената и отиде в съседната стая.
Ниргал, зарязан така безцеремонно, забеляза Тиу, Рейчъл и Франц, които стояха до прозореца. Той се приближи към тях и посочи с очи към Джаки. Те свиха рамене и направиха гримаса на отвращение. Рейчъл му съобщи тихо, че тя не казвала кой е бащата. Нищо ново под слънцето; много жени от Дорса Бревиа постъпваха по същия начин.
Жената, която бе държала бебето на ръце, се приближи и му съобщи, че Джаки иска да разговаря с него. Той я последва до съседната стая.
В стаята имаше панорамен прозорец, гледащ към Нилус Ноктис. Джаки бе седнала в един стол до прозореца, люлееше бебето си и наблюдаваше гледката. Детето очевидно бе гладно, понеже сучеше жадно със затворени очи, здраво вкопчило се в майка си. От време на време проплакваше. Мъничките му юмручета бяха стиснати в някакъв странен първобитен жест, остатък от старите времена, сякаш се бе уловило за клон или за кожата на животно.
Джаки издаваше някакви заповеди както на присъстващите в стаята, така и по гривната си:
— Няма значение какво са говорили в Берн. Трябва да имаме възможност да намалим квотите, ако искаме. Индианците и китайците трябва да свикват.
Ниргал постепенно започна да разбира. Явно Джаки бе в изпълнителния съвет, само че съветът нямаше достатъчно власт. Освен това тя явно все още бе един от лидерите на партията „Свободен Марс“, която въпреки че на местно равнище нямаше думата както преди, по всяка вероятност бе определяща сила в отношенията Земя-Марс. Дори да определяше само политиката на поведение, в скоро време щеше да получи в ръцете си цялата потенциална власт на един координатор. Това трябваше да се очаква — в края на краищата и Ниргал някога разполагаше с подобна сила. В много от ситуациите подобен координатор със сигурност щеше да се разпорежда относно цялостната политика на Марс спрямо Земята, понеже местните управления щяха да бъдат заети с локалните си проблеми, а марсианският парламент все повече бе доминиран от супермнозинството на „Свободен Марс“. С други думи, Джаки се превръщаше в междупланетна сила…