Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Синьо злато
(книга 2 от " Досиетата NUMA")
С благодарност
Към летците Бил Алоунг, Карл Скривънър и Дейв Милър — Босия, които така щедро споделиха своя опит и време.
Пролог
Летище Сао Пауло, Бразилия, 1991 г.
С мощен тласък от двете си турбини, елегантният корпус на частен реактивен самолет се отдели от пистата и стръмно пое към небесните висини над Сао Пауло. Машината бързо се издигна над най-големия град в Южна Америка и пое курс на северозапад с деветстотин километра в час и на обичайната си височина от дванадесет хиляди метра. В задната част на пътническата кабина, разположена удобно в кресло, с гръб към посоката на движението, професор Франсешка Кабрал гледаше замислено през илюминатора памучната пелена отвън и вече тъгуваше по мъгливите и препълнени с енергия улици на родния си град. В мислите й се намеси приглушено хъркане, долитащо през тясната пътека по средата на кабината. Тя погледна към заспалия в омачкания си костюм мъж на средна възраст и с поклащане на глава се зачуди, какво точно е имал предвид баща й, когато е избирал за неин бодигард именно Филипо Родрикеш.
Измъкна папка от чантата си и започна да нахвърля бележки по полетата на листовете с обръщението, което възнамеряваше да произнесе към участниците в международния природозащитен форум в Кайро. Вече десетки пъти бе преглеждала изказването си, но задълбочеността бе нейна характерна черта. Франсешка беше блестящ инженер и високо уважаван преподавател, но в едно общество и професионална област, доминирани от мъже, от една жена-учен се очакваше да бъде повече от съвършена.
Буквите се мержелееха пред погледа й. Предната вечер бе стояла до късно, подреждайки научните документи и приготвяйки багажа си. Възбудата не й бе позволила да заспи. Сега погледна завистливо към хъркащия си охранител и реши да дремне и тя. Остави настрана изказването, наведе облегалката на дебело тапицираното кресло и затвори очи. В унеса на гърления шепот от турбините, тя скоро задряма.
В съня си се видя в море, чиито огромни, меки талази нежно я издигаха и спускаха, като някаква медуза. Беше много приятно усещане, докато една вълна рязко я издигна и после я захвърли надолу, като в откъснат асансьор. Клепачите й рязко се повдигнаха и тя се огледа. Изпитваше странно усещане — сякаш някаква ръка я бе сграбчила за сърцето. Всичко като че ли беше наред. От стереоуредбата се носеха омайните звуци на „Самба с една нота“, в изпълнение на Антонио Карлуш Жобим. Филипо още беше в света на сънищата. Но усещането за нещо нередно не си отиваше. Тя се пресегна през пътеката и разтърси спящия за рамото.
— Филипо, събудете се!
Ръката на бодигарда се стрелна към кобура под сакото и той се събуди като войник. Като видя Франсешка, чертите му се отпуснаха.
— Senhora1, съжалявам — прозя се той, — заспал съм.
— Аз също. — Франсешка помълча, сякаш се ослушваше и допълни. — Нещо не е съвсем наред.
— Какво имате предвид?
— Не знам — нервно се засмя тя в отговор.
Филипо се усмихна като мъж, чиято съпруга е чула крадци, нахлули нощем в къщата и я потупа по ръката.
— Ще ида да проверя.
Стана и се протегна, после отиде до вратата на пилотската кабина и почука. Вратата се отвори и той надникна вътре. Франсешка дочу неясни звуци от разговор и смях.
Филипо се върна широко засмян.
— Пилотите казват, че всичко е наред, Senhora.
Франсешка му благодари, облегна се в креслото и пое дълбоко дъх. Страховете й бяха глупави. Явно перспективата да се освободи от психическото напрежение на работата, отнела всичките й сили през последните две години, опъваше нервите й. Този труд я бе изчерпал цяла, изсмукал бе всеки неин час, денем и нощем, съсипал бе личния й живот. Погледът й се спря на дивана, поставен напреко на кабината в задната част и едва устоя на желанието да провери, дали металното й куфарче е на мястото си зад меките възглавници. Тя си го представяше като антипод на кутията на Пандора2 — вместо зло, изобилие от добро ще се изсипе от него, когато го отвори. Откритието й щеше да донесе здраве и просперитет за милиони хора и планетата Земя вече никога нямаше да бъде каквато беше досега.
Филипо й донесе бутилка студен портокалов сок. Тя му благодари с мисълта, че за краткото време на познанството им, бодигардът е започнал да й допада. С омачкания си, кафяв костюм, оплешивяваща прошарена коса, тънки мустачки и кръгли очила, той можеше да мине за разсеян кабинетен учен. Франсешка не можеше да знае, че този притеснен и ненабиващ се в очи външен вид е резултат от дългогодишни целенасочени усилия. Внимателно изработената способност да се слива с околната среда като избелял тапет, допринасяше за репутацията му на един от най-добрите служители под прикритие в секретните служби на Бразилия.
2
Пандора (гр. мит.) — Първата смъртна жена, изпратена на земята от Зевс, като наказание за откраднатия от Прометей огън. Тя отворила дадената й от него кутия и пуснала сред хората всички възможни злини и нещастия.