— Не звучи съвсем като доцелна бомбардировка!
— Нито е била такава. Както се казва, особените обстоятелства налагат особени мерки.
— А какво става, ако самолетът се разбие, поради някаква техническа причина?
— Взема се под внимание и такава възможност. Няма отровни таблетки, като оная, дето не я глътна Френсис Гари Пауърс, след като неговия U-2103 се разби. Не са имали нужда от приказливи оцелели. Екипажът тръгнал без парашути. Всъщност, е било невъзможно да скочат. Катапултиращите кресла още не са изобретени и люкът не можел да се отвори при авария. Ако се намерят останки, винаги може да се мине с номера, че става дума за учебен полет и неволно отклоняване от курса.
— Екипажът знаел ли е?
— Били са много навити доброволци, незнаещи думите „не може“.
— Жалко, че планът е бил изоставен — въздъхна Сендекър.
— Не е бил — отвърна Льогран. — Мисията завършва със сензационен успех.
— Как така? Съветите построиха термоядрена бомба веднага след нас, ако си спомням правилно.
— Така е. Първото си термоядрено устройство взривяват в 1953, две години след нас. Помниш ли какво ти казах за самонадеяността? Нашите хора не могат да си представят, че един неграмотен селяндур като Сталин ще ги надхитри. Той бил изключително подозрителен към всички. Наредил на Игор Курчатов — техния еквивалент на американския Опенхаймер — да създаде дублираща термоядрена лаборатория в Урал. Тя завършва работата си успешно. Сталин решава, че сибирската инсталация не си е свършила работата, поради вътрешен саботаж и разпорежда персоналът й да бъде ликвидиран.
— Изненадва ме, че не се извършва набег и над уралската инсталация.
— Обмисляно е било, но програмата е спряна. Може би са я преценили като твърде опасна, а може и самолетът да е показал някакви непреодолими недостатъци.
— Какво става с него?
— Запечатват го в хангара заедно със запасите анасазиум. Базата му в Аляска се ликвидира. Персоналът й е пръснат по цял свят. Нито един от тях не е имал представа за операцията като цяло. Това е почти краят на историята.
— Почти. Имаш предвид протокола и убийството на пилота?
Льогран се размърда неспокойно.
— И това, и друго. Всъщност, целият екипаж на самолета е ликвидиран — тихо каза той. — Те са били единствените неполитически фигури, запознати с цялата история. Четирима мъже загиват. На семействата се казва, че това е станало при авария. Погребват ги с всички военни почести в Арлингтън.
— Много мил жест!
Льогран се прокашля гузно.
— Известно е, че правя всичко възможно да изчистя агенцията. Понякога изстъргвам един пласт мръсотия, за да видя отдолу друг, още по-мръсен. За нещастие, голяма част от извършеното не може да стане обществено достояние по очевидни причини. Но разузнавателната общност е извършила някои неща, с които не заслужава да се гордее. Този тъжен епизод е едно от тях.
— Остин ме информира за разкритията си. Пилотът е присъствал на погребението си в Арлингтън и синът му го е забелязал.
— Настоял е да види жена си и детето си още един път — каза директорът. — Казали му, че ще бъде скрит за неопределено време. Уловка, разбира си. Малко след като го поставили под охрана, охранителят го убил.
— Човекът от щата Ню Йорк?
— Именно.
Сините очи на Сендекър добиха стоманен блясък.
— Съжалявам, но никак не ми е мъчно за него. Той си е останал хладнокръвен убиец на възраст, при която се очаква човек да е помъдрял. И щеше да убие Остин. Каква е била причината за тоя протокол? Избиването на екипажа не е ли било достатъчно?
— Генералите, измислили всичко това, не са искали да оставят и най-слаба възможност, нещо от тази тайна да проникне навън. Опасявали са се, че това би предизвикало нова война. По онова време, двустранните отношения са били доста лоши. Протоколът е изработен, за да реагира сляпо на всяка възможност да се разбули тайната. Смятали са, че евентуалните шпионски попълзновения ще дойдат отвън. Никому и през ум не е минавало, че заплахата може да дойде от американския Конгрес. Всичко било напълно излишно. Спикърът не бил преизбран и експозето му по въпроса никога не видяло бял свят. Вероятно са сметнали, че малката пехотинска мина, заложена за евентуалния ловец на тайни, ще се самоунищожи. Не са могли и да помислят, че тя ще представлява опасност и след петдесет години.
103
U-2 — За да проверят възможностите на съветската противовъздушна отбрана, САЩ изпращат самолет U-2 със задача да прекоси въздушното пространство на страната. Неочаквано за американските военни, летящият на недостъпна, както се е смятало, за съветските отбранителни средства височина, самолет е свален, а пилотът, непожелал да глътне приготвената отрова — пленен жив.