Сендекър се облегна на стола си и събра пръсти.
— Значи тая древна разработка, измислена от банда каубои, за малко не стана причина да ми ликвидират човека. Разбрах, че убиецът си приготвил снайпера и експлозивите. Явно е искал да си организира щур купон, по повод на пенсионирането си. Жалко, че не можем да разкрием пред данъкоплатците за какви идиотщини им отиват доларчетата, в името на демокрацията.
Льогран отвърна:
— Би било грешка. И сега въпросът е много деликатен. За намаляването на руския ядрен арсенал се води дълга борба. Ако историята се раздуха, ще налее вода в мелницата на националистите, които твърдят, че на САЩ не може да се има доверие.
— Те и без това си го мислят — сухо отбеляза Сендекър. — В практиката си съм забелязал, че политиците се страхуват най-много от едно нещо: да не се изложат пред обществеността. — Той се усмихна. — Надявам се, че няма други протоколи, дебнещи нищо неподозиращи хора?
Това беше прикрито предупреждение.
— Разпоредих вече основна проверка на компютърните файлове, за да се избегне точно такава вероятност — отвърна Льогран. — Никакви изненади повече!
— Да се надяваме! — обобщи Сендекър.
28
Остин си наля чаша горещо ямайско кафе „Блу маунтин“ без мляко и отпи от висооктановата течност. Взе алуминиевия цилиндър от бюрото си. Загледа се в очуканата му крива повърхност, сякаш гледаше в магическо кристално кълбо. Цилиндърът не му разкри никакви тайни. Само собственият му изкривен, бронзов образ с бели коси.
Като остави цилиндъра, той погледна към разгънатата върху бюрото карта на Аляска. Ходил бе там няколко пъти и необятните простори на петдесетия щат не преставаха да възбуждат въображението му. Да търсиш някогашната военновъздушна база в един от най-пресечените участъци от земната повърхност, беше като да търсиш точно определена песъчинка на плажа. За да стане задачата още по-трудна, военните положително я бяха скрили на място, недостъпно за любопитни очи. Той прокара с пръст права, от Бероу, дълбоко навътре в арктическия кръг, до полуостров Кенаи на юг. Телефонът иззвъня, точно когато в съзнанието му започна да покълва зрънцето на прозрението.
Без да откъсва очи от картата, той грабна слушалката, долепи я до ухото си и измърмори механичен поздрав. От слушалката се разнесе отривистият глас на Сендекър:
— Кърт, ще се качиш ли при мен?
— Може ли малко по-късно, адмирале? — попита Остин, мъчейки се да задържи мисълта си.
— Разбира се, Кърт — великодушно се съгласи Сендекър. — Пет минути стигат ли?
Прозрението повехна и изсъхна, като цвете под слънцето.
Оная непреодолима първична сила, за която говорят, трябва да е бил Сендекър. Мисълта на адмирала работеше с такава скорост, че като последица, представите му за време също бяха пресовани.
— Ще бъда горе след две!
— Чудесно! Мисля, че няма да съжаляваш.
Когато влезе в кабинета му на десетия етаж, Кърт очакваше да свари адмирала на неговото огромно бюро, направено от трюмен капак, взет от потънал кораб на Конфедерацията104. Вместо това, го видя седнал на една страна в удобно, тапицирано с черна кожа кресло за посетители. Приказваше с някаква жена, седнала с гръб към Остин. Сендекър, облечен в морскосин блейзър със златни котви на гърдите, стана да го посрещне.
— Здравей, Кърт. Искам да те запозная с един човек!
Жената се изправи и мислите на Кърт за Аляска се изпариха за миг. Беше висока и слаба, с евразийски високи скули и бадемови очи. Екзотичното лице контрастираше с консервативно дългата, тъмночервена пола и жакет в същия цвят. Тъмнорусата коса бе сплетена в стегната, дълга до плещите плитка. Нещо у нея прехвърляше пределите на природната красота. Имаше изправената осанка на роден владетел, а когато дойде да се запознае с Кърт, движенията й бяха гъвкави, като на пантера. Дълбоките, кафяви очи със златисти точици сякаш излъчваха тропическа жега. Мускусният й аромат накара Остин да чуе тътена от далечни барабани. Той внезапно се сети коя е.
— Вие сте доктор Кабрал?
Остин не би се изненадал да чуе меко мъркане в отговор.
С нисък, сочен глас тя каза:
— Благодаря, че дойдохте да се запознаем, мистър Остин. Надявам се, че не съм прекъснала някоя важна работа. Помолих адмирал Сендекър да ми даде възможност да изкажа лично благодарността си за вашата помощ.
104
Конфедерация — Съюз на южните (робовладелски) щати по време на Гражданската война в САЩ.