— Моля, моля, но Гемей и Пол свършиха цялата тежка работа, а аз само отговорих на телефона и натиснах едно-две копчета.
— Прекалено скромен сте, мистър Остин! — каза тя с усмивка, в която можеше се стопи ледено кубче. — Ако не беше бързата ви намеса, главата ми, както и тия на вашите колеги, сега щяха да красят стените на едно село, на хиляди километри от тукашната уютна обстановка.
Сендекър застана помежду им и отведе Франсешка обратно на мястото й.
— След този щастлив завършек, доктор Кабрал, ще имате ли нещо против, ако настоятелно ви помолим да ни разкажете историята си отначало докрай?
— Не, разбира се — отвърна тя. — Разказването на преживелиците ми има терапевтичен ефект и освен това, всеки път си припомням нови, забравени подробности.
Сендекър направи знак на Остин да седне и сам се разположи зад бюрото си, като запали една от десетте, доставяни по специална поръчка пури, които изпушваше всеки ден. Двамата с Остин слушаха в захлас завладяващото повествование на Франсешка от отвличането на самолета и крушението, през срещата й със смъртта и въздигането й в сан на бяла богиня. С големи подробности описа комуналната си и градоустройствена дейност в селото на чуло, с която видимо се гордееше. Приключи с разказ за пристигането на семейство Траут, невероятното им бягство и хеликоптерното спасение.
— Завладяващо! — каза Сендекър. — Абсолютно фантастично! А какво стана с приятелката ви, Теса?
— Тя остана при доктор Рамирес. Знанията й в областта на лековитите билки ще му бъдат от изключителна полза. Говорих по телефона с родителите си, за да се уверя, че са добре. Те искаха да се прибера у дома, но аз реших да поостана в САЩ. Имам нужда от малко време, да се окопитя, преди да се впусна в социалния вихър на Сао Пауло. Освен това, имам намерение да продължа работата си, прекъсната преди десет години.
Сендекър огледа преценяващо решително стиснатите устни на Франсешка.
— Винаги съм твърдял, че миналото е не само настояще, но и бъдеще. По-лесно ще разберем какво предстои, ако ни разкажете нещо за събитията, които предшестваха оня полет.
Франсешка се загледа в пространството, сякаш искаше да проникне с поглед през времето.
— Това започна още в детството ми. Много рано проумях, че произхождам от привилегирована среда. Още като малко момиченце си давах сметка, че живея в град с ужасяваща беднота. Когато пораснах и започнах да пътувам, разбрах, че моят град е умален модел на света. Навсякъде имащи и нямащи. Освен това разбрах, че разликата между бедните и богатите държави се определя от най-изобилния земен ресурс — водата. Прясната вода благоприятства процеса на развитие. Без вода, няма какво да се яде. Без храна, няма желание за живот и за повишаване на жизнения стандарт. Дори страните производителки на петрол използват огромна част от печалбите си за купуване и производство на вода. Ние приемаме като даденост факта, че когато завъртим кранчето, трябва да потече вода, но това няма да е все така. Конкуренцията в тая област е по-голяма от всякога.
— Проблемът не е нов за САЩ — каза Сендекър. — В миналото са се водили безкрайни битки за правото върху водата.
— Това няма да е нищо в сравнение с предстоящото! — каза мрачно Франсешка. — През този век войните ще се водят не за петрол, както в миналото, а за вода. Положението става отчайващо. Световният воден запас се изчерпва, поради увеличаването на населението. Днес водата не е повече, отколкото преди две хиляди години, когато населението на земното кълбо е било три процента от днешното. Дори без засушавания като сегашното, положението ще се влоши, в резултат от нарастването на потреблението и от общото замърсяване на околната среда. В някои държави водата просто ще свърши, което ще предизвика световна миграционна криза. Десетки милиони хора ще нахлуят в други страни. Това означава срив в рибнодобивната и преработвателна промишленост, природни катастрофи, конфликти, понижаване на жизнения стандарт. — Тя млъкна за миг. — Като хора, занимаващи се с океаните, вие виждате парадокса. Изправени сме пред водна криза на една планета, две трети от чиято повърхност е покрита с вода.
— Вода, вода и сал вода, а нийде капчица да пийна! — каза Остин, цитирайки Самюъл Тейлър Колридж.
— Именно. Но да си представим, че неговия Маринър имаше магически плащ, с който да покрие кофа морска вода и я да превърне в сладка.
— Корабът му щеше да оцелее.
— Сега да разширим аналогията и да си представим милиони кофи.