— Възможно е — каза неуверено Сендекър — Ще говоря с Руди Гън. Може би те с Йегър ще внесат известна светлина в тази загадка. Докато вие с Джо търсите летящото крило, те ще се поразровят около танкерите.
Остин се изправи и каза:
— Ще задействам нещата. — Стисна ръка на Франсешка и каза: — Ще ви изпратя, доктор Кабрал.
— Благодаря и моля, наричайте ме Франсешка! — отвърна тя, докато отиваха към асансьора.
— Ще го направя, ако ме наричате Кърт. Кажете, корейска, тайландска, италианска или добрата стара американска кухня предпочитате?
— Моля?
— Не ви ли казаха? — попита той, с престорено недоумение. — Вечерята е част от спасителната програма на Остин. Надявам се, че няма да откажете. Кой знае колко време ще карам на китова мас и моржови котлети.
— В такъв случай, с радост приемам поканата ви! Седем става ли?
— Седем е добре. Ще имам достатъчно време да се подготвя за път.
— Ще се видим в седем. Както ви е известно, настанена съм у Траут. Корейска би било добре!
Остин се сбогува с Франсешка при големия глобус, щръкнал от зеления под, по средата на огромното фоайе, обкръжено от водни стени и аквариуми, пълни с живописен и екзотичен морски живот. Върна се на четвъртия етаж, обади се на Завала, за да му разкаже за срещата при Сендекър и да уговорят начина на придвижването си.
Когато пристигна пред къщата на Траут в Джорджтаун, за да я вземе, Франсешка беше готова. Побъбри малко с Гемей и Пол за приличие и подкара към любимия си корейски ресторант, приютен в непретенциозна сграда в Александрия.
Остин препоръча „белоги“, тънки лентички мариновано телешко, приготвени върху нагорещена плоча на собствената им маса. Беше сред любимите му блюда, но тоя път хапна едва-едва — твърде зает бе да наблюдава Франсешка. Тя носеше обикновена дънкова рокля, чийто светлосин цвят подчертаваше смуглия й тен и разкошната дълга коса, сякаш погълнала светлина от слънцето. Не бе лесно за Кърт да си представи тази красива и образована жена, видимо доволна от възможността да се наслади на обикновените житейски радости, в ролята на бяла богиня, властваща над дивашко племе. Изглеждаше изцяло отдадена на разтухата, но дори и когато се шегуваха по повод неумението й да си служи с пръчиците за храна, Остин не можеше да се освободи от обзелото го при първата им среща чувство. Независимо от цивилизованото си излъчване, джунглата бе влязла в кръвта й. Виждаше го в котешката грация на движенията, както и във внимателния поглед на тъмните очи. Беше нещо, което впечатляваше и привличаше Остин и той си даде дума да я опознае по-добре, когато се върне.
Тази мисъл го натъжи, когато се наложи да й каже рано лека нощ. Имаше много работа, преди да поеме към Аляска, обясни й той. Пред къщата на Траут я попита, дали би искала да излязат пак.
— Благодаря, много бих желала! — отвърна тя. — Имам намерение да остана малко във Вашингтон и се надявам да се опознаем по-добре.
— До тогава! — каза Остин. — Времето и мястото ще бъдат уточнени допълнително.
Тя се засмя и го целуна лекичко по устните.
— Ще бъде среща!
29
С адмирала зад гърба си, за Остин не беше трудно да отмъкне един от реактивните самолети на НАМПД. Понесъл се над страната с осемстотин километра в час, той се приземи за зареждане в Солт лейк сити, преди да продължи към Анкоридж. След като пътуваха цяла нощ, видяха розовите багри на зората върху планините, край най-големия град в Аляска, наричан от някои жители Лос Анкоридж. След броени минути отново излетяха, в посока Номе.
Малко след излитането, Завала се появи от кухненския бокс с две димящи чаши кафе. Остин изучаваше стара карта, разгъната върху масата между двете кресла. Съсредоточил бе вниманието си върху подобен на юмрук участък, натикал кокалчетата си в лицето на някогашния СССР, на хвърлей място през Беринговия пролив.
Като се настани срещу Остин, Завала отпи от кафето си и погледна през илюминатора към огромната шир отдолу. Черни планини, очертани от реки и покрити с гъсти гори, се виждаха през облаците.
— Голяма страна — обади се лениво Завала. — Имаш ли представа, след Номе кой е следващият пункт в програмата ни за посещение на добра воля?
Остин се облегна, сключи пръсти зад тила си и се вторачи в пространството. Широката му уста се изкриви в усмивка.
— Горе-долу — отвърна той.