— Колко време ловувахте за тия хора?
— Около шест месеца, мисля. Един ден идват и казват, че повече не им трябва месо. Да съм стоял настрана от летището, имало мини. Можел съм да задържа пушката. Много бързаха да си тръгнат.
Завала се намеси.
— Ние търсим старо летище, което трябва да е на място, излизащо в морето под формата на орлов клюн, но не можахме да го намерим.
— О, да, това място изглеждаше така. Само че ветровете и ледът го промениха. А сега, през лятото, крайната част е залята с вода. Не изглежда като тогава. Имате ли карта?
Кърт извади картата и я разгъна.
Дядо Тинук бучна дебел пръст в една точка, защрихована с молив.
— Тук.
— Прелетели сме точно отгоре — каза Завала.
— Я ми кажете — попита Остин, — тия хора представиха ли се?
— Разбира се. Хюи и Дюи, така се казвали.
— Люи трябва да е бил нещо зает — усмихна се Завала.
Дядото сви рамене.
— Когато плавах по корабите от Анкоридж, ми е падало случай да чета за Доналд Дък. Те си мислеха, че цял живот съм ял китова мас. Не ги разубеждавах.
— Може би това е най-доброто, което сте могъл да направите.
— Както казах, бяха корави момчета, но ние се сприятелихме. Когато се махнаха, аз пак отидох в базата. Мисля, че това за мините го казаха, само за да ме уплашат. Имах чувството, че нещо е отровено и оставено да изгние. — Кларънс се замисли за миг. — Може би вие ще ми обясните. Винаги съм се питал, каква е голямата тайна? Не се биехме с японците. Войната бе свършила.
— Някои хора не могат да живеят без война — отвърна Остин. — Ако няма война, те си я създават.
— Звучи ми тъпо, но колко зная аз? Все пак, беше преди толкова години. Вие защо търсите това място?
За пръв път Остин не знаеше какво да отговори. Би могъл да обясни, колко е важно да се открие едно странно вещество, наречено анасазиум, преди да го докопа „Гогщад“ и да направи зло на цялото човечество. Но подозираше, че истинските причини са от по-личен характер. Историята на бащата на Мартин го бе завладяла и предизвикваше чувството му за справедливост.
Остин каза най-доброто, което можа да измисли:
— Едно време имало едно момче, което отишло на погребението на баща си, само че бащата не бил умрял.
Старецът кимна тържествено, сякаш казаното беше класически пример за яснота.
Мисълта на Кърт вече бягаше към предстоящото.
— Много ви благодарим за разказаното — каза той, като се изправяше. — И за обяда също!
— Чакайте! — каза Кларънс. Посегна към дървените фигурки, избра две и подаде на всеки от хората на НАМПД по една.
— Вземете ги! Мечката за сила, а вълка — за кураж!
Остин и Завала благодариха на възрастния човек за щедростта.
— Исках да ви подаря нещо, след като ви казах, как да стигнете до мястото. Ако отидете в старата база, мисля, че ще имате нужда от тях.
30
Заслепяващото слънчево отражение от водното огледало им бе попречило да забележат орловата човка при първото прелитане. Виждаше се само тънък, назъбен полумесец от тундрата — част от равната й повърхност, извита в морето, за да оформи крушовиден залив. Завала наклони самолета под такъв ъгъл, че тъмните контури на генерал Макартъровия нос ясно се очертаха под водната повърхност. Остин вдигна палец към Завала: Това е! После насочи палеца надолу: Кацай!
Завала плавно спусна машината и я плъзна над полуострова на височина около шестдесет метра. Кривият земен път бе дълъг близо два километра и около половин широк. Прибрежна растителност се бе вкопчила в краищата му, за да прибави своите усилия към опустошителните набези на ветрове и лед, променили някогашните очертания.
— Кацни колкото можеш по-близо до ония морени! — каза Остин, като сочеше заоблените от глетчер камъни в началото на полуострова.
Завала докосна козирката на шапката си с надпис НАМПД.
— Не се притеснявай! Тази птичка може да кацне и върху главичка от карфица. Останете с нас, за да видите образцово приводняване!
Остин имаше пълно доверие в пилотските качества на своя партньор. Завала бе навъртял хиляди летателни часове на всичко, което може да се отдели от земята. Сега си помисли, че с такива хвалби се вика злото. Прогони мисълта от главата си, когато Завала направи кръг, спусна се ниско и намали скоростта, докато понтоните докоснаха плитката вода.