Хидропланът се готвеше плавно да спре, когато чуха силен удар под себе си, последван от мъчителното скърцане на раздран метал. Самолетът се метна встрани, сякаш беше атракцион в лунапарк. Двамата се блъснаха в предпазните колани, като парцалени кукли. Завъртяният самолет най-после спря, силно наклонен на една страна. На Завала му бе излязъл въздухът, но все пак успя да загаси двигателя.
Докато пропелерът спираше, Остин попипа главата си, за да се убеди, че е още на раменете му.
— Ако това беше образцово кацане, то аз нямам никакво желание да участвам в нормално. Къде ти отиде главичката от карфица?
Завала оправи бейзболната си шапка и нагласи огледалните очила на носа си.
— Съжалявам — отвърна той с типично смирение в гласа. — Сигурно са започнали да ги правят по-малки напоследък.
Остин поклати глава и предложи да огледат щетите. Излязоха на понтоните, за да бъдат посрещнати от местните първенци. Облак северни комари с размер на кондори, зажаднели за човешка кръв ги подгони назад към кабината. След като се напръскаха с индустриално количество препарат против гостолюбивите домакини, те направиха втори опит.
Слязоха от понтоните в половинметровата вода, за да разгледат изпомачкания метал отдясно.
— Ще трябва малко да се поизпотим с обяснения, когато връщаме машината, но иначе ще можем да излетим. — Зацапа назад по линията на кацане. След малко се наведе и извика: — Ела, ела да видиш, какво има тука!
Остин се приближи и забеляза метална тръба на десетина сантиметра под водната повърхност. Металът лъщеше ярко в горната си част, където е бил ударен и от него стърчаха медни жици.
— Поздравявам те! — каза Остин. — Мисля, че си се натъкнал на ориентировъчна светлина за кацане.
— Безпогрешният усет на Завала за ориентиране — каза Джо, сякаш нарочно се бе нанизал на тръбата. Той продължи издирванията си и след малко намери още една конзола. Този път стъкленият протектор и фасонката си бяха на мястото.
Остин се огледа. Понятно бе, защо е било избрано именно това място. Теренът беше гладък като палуба на самолетоносач и не е било нужно кой знае какво грейдиране. Погледът му обходи веригата хълмове, върху чиито склонове, на слънцето блестеше плетеница от поточета, вливащи водите си в езеро зад пистата.
Разтовариха самолета, взеха саковете на гръб и заджапаха към хълмчетата на по-малко от половин километър разстояние. Макар краката им да бяха защитени с високи ботуши, водните пръски стигаха непромокаемите им панталони и те благодариха богу за температурата, която беше около десет градуса. Водата стана още по-плитка и премина в мочур, после задраскаха по вечно замръзнала пръст, за да стигнат цветните петна от лютиче, кърпикожух и мак. Забелязаха още светлини за кацане, като всички бяха подредени в редица, опираща в хълма. На едно място спряха и погледнаха към огромно ято черни северни патици, проснато върху мочура като разстлан облак пушек. В свръхестествената тишина на пейзажа, те бяха като от друга планета.
Продължиха пътя си и стигнаха до възвишение, което рязко се открояваше на фона на окръжаващата го плоскост. Имаше формата на голям самун хляб. Тук-там из гъстата растителност, обхванала по-голямата му част, личаха парчета черна скала, лишеи и мъх. Остин си помисли, че този хълм е някак си неестествено отдалечен от своите събратя, на няколкостотин метра от тук. Сподели наблюденията си със Завала.
— Забелязваш ли колко е плоско всичко наоколо, ако не смятаме тоя хълм?
— Ако бях геолог, щях да стигна до някакво заключение, въз основа на това наблюдение. Всъщност, повече ме смущават светлините за кацане. Водят право в лицето на хълма.
Той се загледа в един оголен участък, после доближи лице на сантиметри от него и прокара пръсти по повърхността. Като използва голямото острие на швейцарски армейски нож, той зачегърта скалата и изкърти тънка люспа с размера на длан. Разгледа я, и усмихнат я подаде на Завала.
— Боя — учудено каза той. Погали лъскавата повърхност, разкрита от ножа — Метални листове и болтове. Някой доста се е постарал да скрие това чудо.
Остин отстъпи няколко крачки и вдигна глава към билото.
— Спомням си, че Кларънс Тинук каза нещо за дирижабли. Може би това е хангар за тях.
— Логично е и се връзва с нашата теория, че са използвали вече съществуваща база. Следващият въпрос е, как да проникнем вътре.
— Опитай със „Сезам отвори се“ и се моли да стане!
Завала отстъпи крачка и произнесе известното заклинание от „Али баба и четиридесетте разбойника“. Като не видя резултат, опита на испански. Резултатът беше същият.