Отидоха към носа на машината. Гледани оттук, аеродинамичните й форми бяха още по-внушителни. Макар да тежеше над сто тона, самолетът изглежда се чувстваше удобно върху трите опорни точки на колесарите си.
— Джек Нортроп наистина е имал нещо наум, когато е построил това чудо — каза Остин.
— Разбира се. Виж силуета. Почти няма от какво да се отрази радарен лъч. Дори са го боядисали черен като днешните стелтове. Да се качим вътре! — предложи нетърпеливо Завала.
Изкачиха се по стълбичка в търбуха на самолета и минаха по къс коридор. Както и останалата част от машината, пилотската кабина беше необикновена. Завала седна във въртящото се кресло на командира и с помощта на ръчно задействана хидравлика го издигна на около метър и нещо в плексигласовия мехур. Хвърли поглед към кожуха на двигател, разположен вляво от осовата линия на машината. Обичайните контролни уреди и инструменти бяха разположени между пилота и втория пилот, който седеше малко по-ниско. Лостовете за газта се спускаха от тавана, както при военноморските хидроплани от типа „Каталина“.
— Фантастична видимост! — каза Завала. — Чувствам се като в изтребител.
Остин се бе разположил в креслото на копилота отдясно. Докато Завала галеше с любов уредите, той отиде да разгледа вътрешността на машината. Мястото на бордовия инженер беше на около три метра зад пилотите, с гръб към тях и с лице към невероятно количество измервателни прибори. Той не можеше да гледа навън. Остин си помисли, че това е необикновена планировка, но остана силно впечатлен от малката кабина с койки, простора над главата, тоалетната и кухненския бокс, които показваха, че машината е предназначена за продължителни полети. Седна на мястото на бомбардера и погледна през илюминатора, като се мъчеше да си представи безрадостната шир на Сибир. После пропълзя в бомбохранилището. Завала беше още на мястото си, когато Остин се върна в кокпита.
— Намери ли нещо там? — попита Джо.
— По-интересно е какво не намерих — отвърна Остин. — Бомбохранилището е празно.
— Няма контейнерни бомби?
— Няма и помен от тях — усмихна се Кърт. — Влюби се безответно в старото момиче ли?
Завала се ухили похотливо.
— Любов от пръв поглед! По-възрастните жени винаги са ме привличали. Ще ти покажа нещо. Още има живот в това съкровище. — Пръстите му зашариха по таблото. Множество червени светлинки озариха кокпита.
— Зареден до горе! — не повярва Остин.
— Трябва да е свързан с генератора. Няма причина да не действа. Тук е студено и сухо и са го поддържали страхотно до мига, в който са напуснали това помещение.
— Като говорим за помещението, дай да го поразгледаме!
Завала напусна с нежелание мястото си. Излязоха от самолета и обходиха хангара. Явно е бил пригоден да обслужва на високо равнище машината. Под ръка бяха хидравлични крикове и кранове, гориво и помпи, изпитателни уреди. Джо се изправи пред стенд за инструменти. Блестяха, сякаш бяха хирургически. Остин надникна в един склад. Огледа се и повика Завала.
Подредени от пода до тавана, там лежаха десетки лъскави цилиндри, като оня, който бяха намерили във водите край Баха. Остин вдигна внимателно един от тях и го претегли с ръка.
— Доста по-тежък е от оня в кабинета ми.
— Анасазиум?
— Непогрешимият усет на Остин за ориентиране — отвърна Кърт с усмивка. — Ще трябва да признаеш, че това е главното, за което бихме толкова път.
— Така е. Но сега разбирам, защо Мартин се е влюбил в тоя самолет.
— Да се надяваме, че сега не сме изправени пред подобен случай на фатално привличане. Да видим, какво ще правим от тук нататък!
Завала огледа съдържанието на склада.
— Ще ни трябва нещо по-голямо от хидроплана, за да приберем всичко това.
— Денят беше дълъг — отвърна Остин. — Да се върнем в Номе. Можем да извикаме помощ. Не съм възхитен от пътя, по който влязохме. Да потърсим друга врата!
Те се върнаха при носа на самолета. Той бе насочен към широката стена на хангара, зад която беше пистата. Опитаха една врата, но тя бе здраво обрасла отвън и не подаде. Една голяма част от стената явно се вдигаше като гаражна врата. Остин забеляза бутон с надпис „врата“. След като им бе провървяло с генератора, той опита и тук. Шум от двигател изпълни въздуха, после пращене и тропот, скърцане на метал в метал. Двигателите се напъваха да освободят вратата от растителността, но най-накрая я разкъсаха и вратата се вдигна до най-горното си положение.