Беше почти полунощ и слънцето висеше ниско над хоризонта, хвърляйки върху тундрата оловна светлина. Двамата мъже излязоха навън и се обърнаха. Докато съзерцаваха странния самолет, чуха натрапчив шум зад гърба си. Обърнаха се, за да видят огромен хеликоптер да се спуска като граблива птица от небето.
Машината мина над хидроплана, после увисна недалеч от него. Завъртя се на място на триста и шестдесет градуса. Последва блясък в предната част и хидропланът изчезна в ослепителна експлозия от жълти и червени пламъци. Черен облак дим се издигна над жертвената клада на онова, което само преди миг беше самолет и освети тундрата на стотици метри.
— Мисля, че току-що загубихме депозита за нашия нает самолет — констатира Завала.
Като приключи с първата си задача, хеликоптерът обърна нос към хангара. Остин и Завала бяха останали неподвижни, откакто се появи машината. Сега Кърт проумя, колко са уязвими. Когато хеликоптерът потегли, те се хвърлиха към отворената врата. Бели езичета пламък разцъфтяха край двата борда на нападателя, а куршумите вдигаха гейзерчета вода и кал, по пътя си към двете бягащи фигури.
Шмугнаха се вътре и Остин натисна копчето. Отново се разнесе шум от мотори и машинария, и вратата започна бавно да се спуска. Хеликоптерът кацна на двеста-триста метра. Въоръжени мъже в тъмнозелени униформи се изсипаха от него и затичаха към хангара.
За нещастие, Завала бе оставил автомата си в самолета. Остин извади своя боуън и даде няколко изстрела към униформените, за да имат тема за размисъл. После вратата се спусна напълно и звукът от стрелбата почти не се чуваше.
— Дай да залостим задната врата! — каза Остин и затича към задната част на хангара, откъдето бяха дошли.
Стигнаха тичешком до външната врата. Резето беше така ръждясало, че не можеше да се помръдне. Като се надяваха, че глупостта на нападателите им ще се окаже равна на тяхната смелост, те примъкнаха един дюшек върху отвора в пода. После бързо се върнаха и залостиха вратата на самия хангар. Цареше тишина, но те не си правеха илюзии за сигурността си. Беше очевидно, че онези отвън не искаха да повредят самолета, но една-две добре насочени ракети или подходящо поставен експлозив, можеха да разпорят хангара като консерва.
— Кои са сега пък тия? — поинтересува се Завала, като си поемаше дъх.
Разнесе се силно чукане по хангара, сякаш някой изпробваше здравината му. Кораловозелените очи на Остин огледаха вътрешността.
— Ако не греша, скоро ще научим.
31
Началото на обсадата бе оповестено от оглушителна експлозия, която се отрази от всеки квадратен сантиметър метал, сякаш хангарът беше голяма камбана. Парченца нажежен метал и горяща растителност се посипаха през голяма дупка, в горната част на предната стена. Показа се къс дневна светлина, но дебелият слой почва и растителност, натрупани с годините, ограничиха ефекта от взрива.
Остин погледна отвора и каза:
— Целят се високо, за да не повредят самолета. Вероятно искат да ни уплашат.
— Добре се справят, много съм уплашен — отбеляза Завала.
Всъщност, той имаше вид на всичко друго, освен на уплашен. Ако се поддаваше лесно на паника, Завала трябваше отдавна да се е оттеглил от групата за специални задачи. Погледът му спокойно обхождаше вътрешността на хангара с надежда да открие някакъв изход от положението.
Вибрациите от взрива едва бяха секнали, когато откъм стоманената врата отзад се разнесоха силни удари.
— Нищо не е свършил нашият капан — констатира Остин.
Те се втурнаха зад самолета и помъкнаха сандъци, пейки и шкафове, всичко, което можеше да се движи, към вратата. Тази барикада щеше да забави нападателите само минути. Повече ги занимаваше предната част на хангара, където бе съсредоточена основната огнева мощ на противника.
Докато тичаха под фюзелажа на самолета, Завала погледна двигателите. Зейналите им сопла в задната част на самолета наподобяваха наредени по крепостен вал мортири. Той хвана Остин за ръката.
— Виж, Кърт, тия двигатели са насочени право към задната стена. Ако успеем да ги запалим, ще осигурим на приятелите отзад горещ прием.
Остин спокойно мина под корпуса на самолета, без да дава вид, че чува ударите по вратата отзад. Той застана пред машината, постави ръце на хълбоците си и се загледа в кабината.