— Дори и да се измъкнем по някакъв начин от хангара, няма къде да отидем. Може би имам по-добра идея — каза той замислен.
Работата с Остин бе дала представа на Завала за необичайния начин, по който работеше мозъкът на партньора му. Той схвана идеята му начаса.
— Майтапиш се!
Погледът на Остин беше напълно сериозен.
— Каза, че системите работят. Ако успеем да запалим, защо да хабим горивото за опичане на няколко лоши момчета, когато можем просто да ги оставим да ни гълтат праха? Признай си — добави той, забелязал пламъчетата в очите на Завала, — ръцете те сърбят да подкараш това нещо.
— Има много въпросителни. Двигателите могат да не запалят, или пък горивото може да е станало негодно — посочи Завала. Той изброи още няколко нежелани възможности, но от вдигнатите нагоре ъгълчета на устата му ставаше ясно, че не им отдава особено значение. Остин бе улучил слабото място на Джо — жаждата му да опита всяко нещо, измислено, за да лети.
— Знам, че няма да е лесно. Тия влекачи там, вероятно са били използвани, за да изкарат самолета до пистата. Ние няма да разполагаме с такъв лукс. Ще трябва да стартираме от тук.
— Бих се радвал, ако успеем изобщо да стартираме! Тези двигатели не са завъртани петдесет години — каза Завала.
— Спомни си оная сцена от филма на Уди Алън, в която един фолксваген стартира от раз, след като прекарва векове и една пещера. Ще бъде страхотно!
— Това не е съвсем като фолксваген — възрази Завала с усмивка, макар от възбудата му да ставаше ясно, че въпросът за него вече не е просто живот или смърт, а и предизвикателство. — Първо, трябва да видя дали ще запали старият бръмбар. А с тия спаднали гуми няма да стигнем доникъде. Трябва да им вкараме малко въздух.
— Има компресор, но нямаме много време.
— Ще започнем с по една гума от всяка двойка. Втората ако остане време.
Те бързо развиха маркуча на компресора и започнаха де помпат гумите. Шумът от машината беше малко по-слаб от този на сърцата им. Остин престана да помпа и се ослуша. Ударите по вратата бяха спрели, макар тя да си оставаше на мястото. Това не му хареса. Паузата можеше да означава, че нападателите се готвят да взривят преградата. Не му остана много време за тревоги. Нов страхотен тътен разтресе предната стена. Втора ракета беше изпратена, за да разшири дупката в долната й страна. Взривната вълна ги прати и двамата с лице върху омасления бетон. Дим от горящите храсти започна да се стеле под тавана.
— Нямаме време! — извика Остин. — Ще трябва да спрем за гумите на някоя бензиностанция. Остави люка отворен. Щом чуя двигателите, натискам копчето. Докато вратата се вдига, аз ще дотичам до самолета.
— Не забравяй да откачиш захранващия кабел — каза Завала и се пъхна под самолета.
Остин зае поста си до стената с пръст върху бутона. Даваше си сметка, че шансовете им не са големи, но се надяваше военната американска техника да покаже на какво е способна.
Завала се нагласи на високото пилотско кресло и огледа контролното табло. Уредите се мержелееха пред погледа му. Трябваше да учи бързо. Той се отпусна и се помъчи да си спомни, как се справяше в „Каталина“, като се стремеше да не гледа всички уреди, а само тези, които съобщаваха за някаква неизправност. Всички системи бяха в изправност. Между двете кресла се намираше табло с радиостанцията и датчиците за въздух и гориво. Пръстите му минаха по прекъсвачите и таблото светна като флипер.
Затаил дъх, започна да пали двигателите един по един. Турбините се задействаха с дълбок тътен, преминал после в силен вой. Доволен, Завала махна към Остин. Кърт махна в отговор.
Докато Завала се премести в креслото на помощника и регулира притока на гориво, Остин натисна копчето. Тънка ивица дневна светлина започна да се разширява под вратата. Кърт се втурна под самолета и откачи кабела. После, с помощта на оставения за целта голям чук, изби дървените кучки под колелата. Изкачи се през давещите газове в самолета и затвори люка.
Горещите газове обгърнаха задната стена на хангара. Всички подвижни предмети бяха блъснати в нея от огромната тяга или стопени от високата температура. Шумът беше толкова силен, че почти спираше мисълта, а просторното помещение се изпълни с пламъци и задушаващ дим.
Остин се тръшна задъхан в креслото на втория пилот.
— Изцяло на твое разположение е, приятелю!
Завала вдигна палец.
— Малко се е разсъхнал, но ще се оправи!