Гемей устоя на първоначалния порив да им каже да се разкарат. Вместо това, тя се усмихна принудено и заяви:
— Вие очевидно не сте чули за пресконференцията утре преди обяд.
— Извинете моля! — отвърна репортерът. — Никой не ни каза за конференция.
Странно, помисли си Гемей. Отдела за връзки с обществеността в НАМПД поддържаше отлични контакти с медиите. Те се ползваха с уважение сред репортерите, поради удивителните събития, които редовно им съобщаваха. Тоя тук, с костюма си не по мярка, нямаше нищо общо с хубавите, добре сресани момчета, които показваха по телевизията. Беше нисък и набит, косата му ниско остригана. Макар че се усмихваше, лицето му беше брутално и плашещо. И после, откога са започнали да назначават репортери с тежък източноевропейски акцент? Тя погледна над рамото му в очакване да съзре познатия ТВ автобус с антени по покрива, но видя само един микробус на общината.
— Съжалявам — каза тя и понечи да затвори вратата.
Усмивката изчезна и мъжът пъхна крак между вратата и касата. Смаяна отначало, Гемей бързо се окопити и натисна вратата с цялото си тяло, докато мъжът изквича от болка. Тя сви ръка в лакътя с намерение да блъсне нападателя с отворена длан в лицето, но другите двама се хвърлиха напред и натиснаха вратата с рамо. Отхвърлиха я назад и тя падна на коляно. Бързо се изправи, но вече беше късно да се бие или бяга. Така нареченият репортер бе насочил пистолет в лицето й. Операторът бе оставил настрана такъмите си. Пристъпи към нея и я стисна за шията така, че едва можеше да диша. После я блъсна в стената с такава сила, че едно огледало от деветнадесети век в позлатена рамка се посипа по пода.
В гърдите й се надигна гняв. Огледалото им струваше продължителни издирвания, плюс няколко хиляди долара. Тя забрави страха си и заби коляно в чатала на мъжа. Хватката му отслабна за миг, но той отново се нахвърли върху й, с убийствен блясък в погледа. Тя напрегна мускули, но репортерът извика нещо и нападателят се оттегли. Прекара пръст по адамовата си ябълка. Жестът не можеше да се сбърка. Гемей се бе вторачила в него — нищо повече не можеше да стори — но значението на това движение не можеше да се сбърка. Мигновено разбра, че ще я заколи като пиле.
Инстинктът я бе насочил правилно. Макар че близнаците предпочитаха самостоятелната работа, понякога им се налагаше да прибягват до помощта на свои сънародници. Когато Бринхилд организира бягството на двамата от Босна, те настояха да вземат със себе си десетима от най-безскрупулните и верни свои последователи. Нарекоха се Мръсната дузина, по заглавието на американски филм. Но действията им правеха негодниците от филма да приличат на палави дечица. На съвестта им тежаха смъртта, осакатяването и мъченията на стотици невинни жертви. Те бяха пръснати по цялото земно кълбо, но за убийство или за друга операция, можеха да се съберат за броени часове. Откакто бяха започнали работа за „Гогщад“, те се отдаваха на влеченията си с необуздан ентусиазъм.
Франсешка бе чула звука от счупването на огледалото и дойде в малкото преддверие. Мъжът с тесния костюм даде някаква команда и преди да направи каквото и да е, тя бе притисната до стената, редом с Гемей. Мъжът с алуминиевото куфарче го отвори и измъкна два автомата „Скорпион“, чешко производство. Мнимият репортер отвори вратата и след миг, вътре влезе още един. Първата мисъл на Гемей беше, че прилича на пораснал трол111. Макар денят да бе топъл, той бе облечен в дълго палто от черна кожа, върху черни панталони и пуловер с обърната яка. На главата си имаше черна шапка, подобна на фуражка.
Той огледа обстановката и каза нещо на останалите, което изглежда им хареса, защото се ухилиха мазно. Гемей бе пътувала много по света по с работа и разпозна сърбохърватския език. Той излая една команда и един от мъжете тръгна по коридора, стиснал под мишница сгъваемия приклад на автомата. Той предпазливо надничаше в стаите, една по една. Друг бандит заизкачва стълбите към горния етаж.
Мъжът в коженото палто разгледа счупеното огледало и се обърна към Гемей:
— Седем години нещастна любов — каза той с усмивка, която изглеждаше като отлята в калъп.
— Кой сте вие? — попита тя.
Той не обърна внимание на въпроса.
— Къде е съпруг?
Гемей убедително отговори, че не знае. Той кимна с вида на човек, който знае нещо неизвестно за нея и я извърна с лице към стената. Тя очакваше удар по главата или куршум в гърба. Вместо това, нещо я жилна по дясната ръка. Игла. Копелета! Биеха й упойващо вещество. Погледна през рамо и видя спринцовката до ръката на Франсешка. Опита се да й помогне, но ръката й стана безчувствена. За секунди престана да усеща цялото си тяло. Стаята се завъртя и тя пропадна в някаква бездна.
111
Трол — Враждебно настроено към хората, дребно на ръст, свръхестествено същество от скандинавската митология.