Пол чу счупването на огледалото и от горната площадка на стълбите видя мъжа да стиска Гемей за шията. Тъкмо се готвеше да скочи долу, когато в преддверието влезе гадината в черна кожа. Пол се върна в кабинета и се опита да повика помощ, но слушалката беше мъртва. Бяха отрязали телефонния кабел. Тихо се прокрадна по тясна задна стълба в кухнята. В долния кабинет държеше револвер, но единственият начин да стигне до него бе да мине по коридора с нападателите. Видя двамата мъже да тръгват — единият нагоре, а вторият към него и бързо се върна в кухнята.
Огледа се за оръжие. Пред погледа му попаднаха ножовете, но те бяха омазнени и нямаха никакъв шанс срещу автоматите. Дори да надделееше, останалите щяха да дотърчат при най-малкия шум, за да го довършат. Трябваше му място, където да се справи с бандита без шум. Когато последния път преустройваха с Гемей къщата, те заровиха едногодишна заплата в кухнята. Монтирани бяха чисто нови дъбови шкафове, както и ресторантска печка. Най-голямото нововъведение беше хладилна камера, достатъчно висока, за да не си блъска Пол главата в тавана й.
Като не виждаше друг изход, той влезе в камерата и остави вратата открехната. Отвъртя крушката, остави я на пода до вратата и се прилепи към стената. Точно навреме! През замръзналото стъкло видя мъжът да влиза в кухнята с насочено оръжие. Спря и се огледа. Открехнатата врата привлече вниманието му. Той приближи предпазливо, отвори я с лакът и влезе. С върха на обувката ритна крушката и тя шумно се затъркаля по дървения под. Дулото на автомата рязко се завъртя, а пръстът му се сви на спусъка. И тогава таванът се срути отгоре му. Коленете му омекнаха и той се свлече на пода.
Траут остави замръзналия, пушен вирджински бут, който бе използвал за боздуган. Грабна автомата и излезе в кухнята, като много добре си даваше сметка, че и той, и жените са в голяма опасност. Първо провери стълбата от кухнята към горния етаж. Чу вторият бандит да трополи горе. Щеше да се заеме с него, след като се убеди, че Гемей и Франсешка са в безопасност. Бавно се вмъкна в коридора. Автоматът само отчасти изравняваше силите — не искаше някоя от жените да попадне в разсеяния му огън.
Когато стъпи в коридора, видя надвесения над проснатите фигури на Гемей и Франсешка нападател. Забравил предпазливостта, той се хвърли напред, така вбесен от сцената, че изобщо не усети мъжа зад себе си.
Почувства студената стомана на ножа между ребрата си и се извърна към нападателя, който зверски го ритна в глезените. Падна по очи на килима и си счупи носа.
Мело пазеше задната врата, когато забеляза Пол да излиза от хладилника. Сега прекрачи падналата в локва кръв фигура и отиде да потупа брат си по гърба.
— Решението ти за задната врата беше правилно, братко.
— Така изглежда — отвърна близнакът, с поглед към проснатото тяло. — Тоя какво ще го правим?
— Остави го да му изтече кръвта.
— Готово! Жените можем да изнесем през задната врата, без да ни види някой.
Извика мъжа от горния етаж. После занесоха изпадналите в несвяст жени до един мерцедес с двойно предаване, натикаха ги на задната седалка и заминаха, последвани след няколко минути от микробуса.
Първоначалният шок от раняването премина в болка и Пол дойде в съзнание след няколко минути. Като мобилизира всичките си сили, той се довлече до кабинета на партера и по клетъчния телефон извика 911. Дойде на себе си в болничното легло.
Ругатните го изтощиха и заспа отново. Когато се събуди, усети нечие присъствие. В замъгления му поглед се очертаха две фигури, застанали край леглото. Той се усмихна вяло.
— Защо се забавихте толкова?
— Качихме се на два изтребителя от „Елендорф“ и дойдохме на изток, колкото можахме по-бързо — отговори Остин. — Как се чувстваш?
— Отдясно съм си добре, но отляво, сякаш са ме стиснали с нажежени клещи. И носа ми не е в най-доброто си състояние.
— Ножът не е достигнал белия дроб ей с толкова — показа с пръсти Остин. — Ще мине малко време, докато зарасне мускула. Добре че не си левак.
— Мислех си, че е нещо такова. Някаква вест от Гемей или Франсешка? — попита тревожно той.