— Смятаме, че са още живи, но ги отвлякоха главорезите, които наредиха и теб.
— Полицията проверява летища и гари, обичайните работи — добави Завала. — Ще започнем собствено издирване.
Болката в очите на Пол отстъпи място на твърда решимост. Той свали дългите си крака от леглото и каза:
— Идвам с вас! — Болезненото усилие му замая главата и той застина за няколко секунди, докато стомахът му се бунтуваше. — Май ще трябва да ми помогнете, момчета! Но не се опитвайте да ме разубеждавате! — допълни той, като долови тревожния израз на Остин. — Най-доброто нещо, което можете да сторите, е да ме измъкнете оттук. Надявам се да имаш някакъв авторитет пред старшата сестра.
Остин познаваше Пол достатъчно добре, за да му е ясно, че ще се помъкне и по корем, ако се наложи.
Погледна към Завала, чиято усмивка му каза да не търси помощ от него.
— Ще видя, какво може да се направи. Междувременно, Джо, може би ще намериш за нашия приятел нещо по-непретенциозно от тая болнична нощница. — После се обърна и тръгна да търси сестрата.
33
Настроението в заседателната зала, на десетия етаж в централата на НАМПД беше траурно. Предвид тревожните сведения от болницата, адмирал Сендекър не бе очаквал присъствието на Пол на това спешно събиране. Длъгнестият океански геолог му приличаше на притоплено шишче, но Сендекър запази това наблюдение за себе си. Каквото и да кажеше, Пол нямаше да се откаже от участие в издирването на жена си и Франсешка.
Сендекър му отправи окуражителна усмивка и огледа присъстващите. За да не го оставят да падне от стола, от двете страни на Траут седнаха колегите му Остин и Завала. Четвъртият присъстващ, с тесни рамене и крехка фигура, носеше очила в рогови рамки, които му придаваха професорски вид. Той беше техническият директор на НАМПД, Руди Гън — втори в йерархията след адмирала.
Сендекър погледна часовника си.
— Къде е Йегър? — попита той, с известно нетърпение в гласа.
Особените дарования на Йегър в компютърната област му бяха извоювали независимост от неписания кодекс за облеклото в НАМПД, но дори президентът на САЩ не би се осмелил да закъснее за среща при Сендекър. Особено за толкова важна.
— Ще пристигне след няколко минути — обясни Остин. — Помолих го да провери някои неща, които могат да имат отношение към срещата.
Една мисъл пърхаше като пеперуда в съзнанието на Остин. След завръщането от Аляска, си бе позволил няколко часа сън, които изглежда бяха освежили мозъка му. Докато пътуваше от Вирджиния насам, той улови изплъзващата се идея във въображаема мрежа. След миг, вече разговаряше с Хирам по клетъчния телефон. Компютърният гений пристигаше от скъпия район на Мериленд, където живееше с жена си — художничка и двете им дъщери, тийнейджърки. Остин набързо му обрисува идеята си, помоли го да я провери и обеща да извини закъснението му за събранието.
Сендекър пристъпи направо към въпроса:
— Изправени сме пред една загадка, господа. Двама души са отвлечени и един е ранен от неизвестни нападатели. Кърт, би ли ни вкарал в час?
Остин кимна.
— Полицията проверява всяка възможна версия. Микробусът е намерен до паметника на Вашингтон. Бил е откраднат няколко часа по-рано. Не са открити следи или пръстови отпечатъци. Всички летища и гари са под наблюдение. С помощта на Пол, ФБР направи словесен портрет на водача на бандата и той е пуснат по мрежата на Интерпол.
— Подозирам, че няма да стигнат доникъде — прекъсна го Сендекър. — Хората, с които си имаме работа, са професионалисти. Задачата да открием доктор Гемей и доктор Кабрал лежи върху нашите плещи. Както ви е известно, Руди беше извън страната по задачи. Аз го осведомявах, доколкото мога, но няма да е зле да направиш един кратък хронологически обзор на събитията.
Остин беше подготвен.
— Цялата история започва преди десет години, с неуспешния опит за отвличане на Франсешка Кабрал. Самолетът й катастрофира в тропическите гори на Венецуела и се приема, че тя е загинала. Цели десет години. Двамата с Джо налетяхме, в буквалния смисъл на думата, върху стадо мъртви сиви китове край Сан Диего. Животните са загинали, след като са били подложени на силно прегряване — резултат от дейността на подводно съоръжение край бреговете на Баха, Калифорния, в Мексико. То се взриви, докато го проучвахме. Разговарях с мексикански гангстер, фасада за истинския собственик на инсталацията — калифорнийска консултантска организация, наречена „Мълхоланд грууп“. Адвокатът на гангстера потвърди, че тази организация, на свой ред, е част от международен конгломерат, наречен корпорация „Гогщад“. Гангстерът и адвокатът му бяха ликвидирани, малко след разговорите ми с тях.