— Почти веднага — отвърна Траут. — Доктор Рамирес се обади в Каракас от хеликоптера, с който ни спаси. Венецуелското правителство разпространи новината веднага. Предполагам, че CNN е съобщило за това по целия свят, докато още сме били над тропическия лес.
— Веднага след това, събитията започват да се развиват бързо — каза Сендекър. — Положението ми е ясно. Катализатор на процеса е съобщението за спасяването на доктор Кабрал. Възкръсването й от гроба означава, че нейното откритие за обезсоляване на водата става отново актуално. След като познанията й пак излизат на сцената, въпросът опира до рядката субстанция, без която реакцията е невъзможна. Доктор Кабрал отново планира да подари откритието си на света. Противниците на тази идея просто продължават работата си от точката, в която са я прекъснали преди десет години.
— Само че, този път успешно! — отбеляза Остин.
— Добре, това обяснява отвличането на Франсешка — каза Траут. — Но защо взеха и Гемей?
— Тази организация не прави нищо ей така — отвърна Остин. — Може би Гемей е извадила късмет. Щяха да я убият, ако не са имали някаква нужда от нея. Сещаш ли се нещо друго около отвличането, Пол?
— Не видях много. Водачът, човекът в черно, говореше с акцент, който не мога да определя. Английският на приятелчетата му беше още по-лош.
Сендекър се бе облегнал назад, сключил пръсти върху бюрото си и слушаше с половин ухо. Изведнъж се изправи.
— Тия бандитчета са дребни риби. Трябва да се насочим право към върха. Трябва да открием тази жена с вагнерово име, дето управлява „Гогщад“.
— Тя е дух! — отвърна Остин. — Никой не знае дори къде живее.
— Тя и корпорацията й държат ключа към всичко! — твърдо каза адмиралът. — Знаем ли къде им е централата?
— Имат офиси в Ню Йорк и Вашингтон, както и по западното крайбрежие. Имат и други десетина из цяла Азия и Европа.
— Голяма хидра! — констатира Сендекър.
— Дори да знаехме къде им е централата, това не би помогнало много. Отвън корпорацията си е напълно законна. Ще отхвърлят всяко обвинение.
Хирам Йегър се вмъкна тихичко в помещението и седна.
— Съжалявам! — каза той. — Трябваше да прегледам някои неща, свързани с тази среща. — Погледна очаквателно към Остин, който се обади:
— Сетих се за нещо, което ми бе показвал Хирам. Холограма на викингски кораб. Същият кораб заема централно място в логото на „Гогщад“. Реших, че той трябва да има някакво значение, за да му се отдели такова важно място. Помолих Хирам да се разрови около „Гогщад“, да отиде отвъд пределите на оскъдните бизнес данни, събрани от Макс.
— По идея на Кърт — започна Йегър, — помолих Макс да анализира историческите и морски аспекти, на които преди това не бях обърнал внимание. Материалите са тонове, както можете да си представите. Кърт бе казал, да се търсят връзки в Калифорния, може би към „Мълхоланд“. Макс се добра до интересно съобщение. Норвежки реконструктор на древни кораби идвал в Калифорния, за да построи копие на кораба от Гогщад, по поръчка на богат клиент.
— Кой е бил клиентът? — попита Остин.
— Вестникът не съобщава. Но не беше трудно да се открие норвежеца. Позвъних му преди няколко минути и попитах за случая. Обещал да запази това в тайна, но понеже било толкова отдавна, нямаше нищо против да ми съобщи, че е построил кораба, по поръчка на някаква голяма жена в голяма къща.
— Голяма жена?
— Имаше предвид висока. Гигант.
— Звучи като скандинавски епос. А къщата?
— Била нещо като огромно и модернизирано викингско селище, на брега на голямо езеро в Калифорния, обкръжено от планини.
— Тахо?
— И аз така реших.
— Голямо викингско селище на брега на Тахо. Не би следвало да е трудно открие.
— Вече го сторих. Макс се свърза с частен спътник. — Йегър раздаде копия от сателитни снимки. — Има няколко големи имота около езерото — хотели, курорти. Но такова нещо не се вижда.
На първата снимка личаха сините ледени води на Тахо, гледан от такава височина, че приличаше на локва. На друга снимка се виждаше увеличена картина на странна голяма постройка, с площадка за хеликоптер отстрани.
— Тоя хамбар има ли си собственик? — попита Остин.
— Успях да проникна в компютъра на данъчната им служба — ухили се Хирам. Ако имаше опашка, щеше доволно да я завърти. — Притежава го един тръст.
— Това не ни казва кой знае какво.