— А това? — попита Хирам: — Тръстът е част от „Гогщад“.
Сендекър вдигна поглед от снимките. Беше сдържал прочутия си гняв по време на заседанието, но му идеше да избухне, заради отвличането на една от най-добрите му подчинени и раняването на друг. Яд го бе и за отвличането на хубавата доктор Кабрал, след всичко преживяно от нея. Още веднъж откритие с общочовешко значение, бе отнето от човечеството.
— Благодаря ти, Хирам! — Той обходи присъстващите със студен, властен поглед в сините си очи. — Е, господа — каза адмиралът с железни нотки в гласа, — знаем, какво трябва да направим!
34
Мъжете, които наблюдаваха Франсешка бяха или близнаци, или резултат от някакъв безумен опит за клониране с непредвиден резултат. Отвратителният им вид не беше най-ужасяващото. Плашеше пълното им мълчание. Седяха на няколко метра от нея, всеки възседнал стол. Бяха еднакви във всяко отношение — от тролоподобната отвратителна външност до слабостта към черна кожа.
Направи опит да не гледа черните ириси на зачервените им, под увиснали вежди очи, металните им коронки и безкръвната белота на психопатските мутри. Гледаха я гладно, но в тоя глад нямаше чувственост. Това не беше невежата диващина на чуло, с която бе свикнала. Беше чисто животинска похот, жажда за кръв и плът. Огледа странното обширно помещение, с кръгла форма и бели пусти стени. Температурата беше неуютно ниска. В средата бе разположен голям компютърен пулт. Забеляза колко абсурдно големи са мебелите и си помисли, дали тези преоразмерени столове и ниската температура не са психологически похват за въздействие върху докарваните тук хора. Да се чувстват малки и незначителни. Това място би могло да е навсякъде по света.
Франсешка нямаше представа как е попаднала в тая стерилна камера. Имаше смътни спомени за преместване от едно място на друго. Сякаш бе чула шум от реактивен двигател, но отново я инжектираха и тя потъна в тъма. Не бе виждала Гемей и това също я притесняваше. Усетила бе убождане, след което дойде на себе си веднага. Изглежда й бяха сложили някакъв стимулант. Когато отвори очи, видя близнаците. Никой не бе проговорил от няколко минути. Изпита чувство на облекчение, когато вратата се отвори с пневматично съскане и жената влезе. Тя махна с ръка на гротескните близнаци да се махат.
Франсешка се попита, дали не е попаднала в цирк с чудовища или в декор от филм на Фелини. Сега стана ясна причината за огромните мебели. Жената в тъмнозелена униформа беше гигант. Като се разположи на огромен диван, тя се усмихна любезно, но без топлота.
— Как се чувствате, доктор Кабрал?
— Какво сте направила с Гемей?
— Приятелката ви от НАМПД? Настанена е удобно в стаята си.
— Искам да я видя.
Жената лениво се пресегна и докосна екрана на компютъра си. Появи се Гемей, легнала на една страна, Франсешка затаи дъх. Тогава Гемей се размърда, опита се да седне, но не можа.
— Не са й дали стимулатор, както на вас. Тя ще си отспи и ще бъде наред след няколко часа.
— Искам лично да я видя и да се уверя, че е добре.
— Може би по-късно. — Отговорът беше безпрекословен. Жената докосна екрана и образът изчезна.
Франсешка се огледа.
— Къде точно се намира това място?
— Това не е съществено.
— Защо ни докарахте тук?
Жената остави въпроса без отговор.
— Уплашиха ли ви Мело и Радко?
— Имате предвид ония човешки гъби, които излязоха преди малко?
Тя се усмихна на сравнението.
— Остроумна метафора, но би трябвало да добавите „отровни“. Въпреки куража ви, виждам, че са ви уплашили. Така трябва да бъде. По време на кампанията за етническо прочистване в Босна братята Краджич са избили лично стотици хора и са организирали избиването на хиляди. Те са унищожили цели села и са провели безброй кланета. Ако не бях аз, сега щяха да са на подсъдимата скамейка в Хага, обвинени в престъпления срещу човечеството. Няма военно престъпление, което да не са извършили. Съвършено лишени са от съвест, морал или чувство на вина. Осакатяването и убийството са им втора природа. — Тя замълча, за да бъдат асимилирани думите й. — Разбирате ли какво имам предвид?
— Да. Че вие самата нямате скрупули, когато наемате убийци.
— Точно така. Склонността им към убийство е именно оная тяхна черта, заради която съм ги наела. Не е по-различно от постъпката на дърводелеца, който си купува чук, за да набива гвоздеи с него. Близнаците Краджич са моят чук.