— О-хо! — каза Завала.
— Джим — обади се и Остин, — каква приятна изненада!
— Какво, по дяволите, става тук, Кърт? — Усмивката изчезна.
— Беше спешно, Джим.
— Е, сигурно е било, щом Руди Гън ми се обади посред изпитания в открито море и ми каза да транспортирам „Моребуса“ до Тахо, колкото е възможно по-бързо. Аз се включих в групата, да видя кой е получателят.
Остин забеляза маса за пикник и предложи да седнат. Там обясни ситуацията, като използваше снимките и своите скици за онагледяване. През цялото време Контос остана безмълвен, а мургавите му черти се свъсваха все повече, при всяка нова подробност.
— Та, това е положението — каза Остин. — Като разбрахме, че има само един път към имението, потърсихме най-близката подводница. За нещастие, тя се случи тази, която ти изпробваш.
— Защо са тия игри на „Номера на Слепеца“? — попита Контос, имайки предвид рискованите подводни операции от периода на студената война. — Защо просто не влезем?
— Преди всичко, охраната е по-сериозна, отколкото във Форт Нокс114. Проверихме подстъпите по суша. Комплексът е ограден и оградата е снабдена със сензори, които реагират и на намигване. Патрулира се навсякъде. Има само един път за влизане и излизане. Минава през гъста гора и се охранява здраво. Ако изпратим група командоси, много е вероятно някой да пострада. А освен това, какво би станало, ако излезе, че грешим и жените не са там и че цялата работа си е напълно законна?
— Но ти не вярваш в това, нали?
— Не.
Контос погледна към мирно плаващите яхти, после се обърна към Пол, който бе дошъл при тях.
— Мислиш ли, че жена ти е там?
— Да, и съм решен да я измъкна.
Контос погледна превръзката на ръката му.
— Мисля, че още един човек няма да ви е излишен. А и ще ви трябва помощ за лодката.
— Аз съм я конструирал — обади се Завала.
— Това ми е добре известно, но не ти си я изпитвал, така че не й знаеш номерата. Например, батериите би трябвало да издържат шест часа, а те едва докарват до четири. От казаното разбирам, че мястото е доста далеч от тук. Мислили ли сте, как ще я закарате до старта?
Остин и Завала се спогледаха весело.
— Даже вече сме разработили технологията на доставяне — каза Остин. — Искаш ли да видиш?
Контос кимна. Всички станаха от масата и се отправиха към пристана. Колкото повече приближаваха водата, толкова по-объркано ставаше изражението на капитана. Привикнал към оборудване последна дума на техниката, което използваше НАМПД, той очакваше да види някаква модерна баржа, отрупана с кранове и други съоръжения. Нямаше нищо такова.
— Къде ви е технологията? — попита той.
— Мисля, че тъкмо приближава — отвърна Остин.
Контос погледна към езерото и очите му се разшириха. Към тях се насочваше старовремски увеселителен кораб с колела. Боядисан бе в синьо, бяло и червено и цял бе окичен с развети знамена.
— Майтапите се! Искате да използвате това нещо? Че то прилича на сватбена торта!
— Доста е шарено. Но тоя старец прекосява езерото от единия до другия му край всеки божи ден. Никой не му обръща внимание. Идеално прикритие, не мислиш ли, Джо?
— Чух, че сервирали прилична закуска на борда — отвърна Завала с невъзмутимо лице.
Контос гледаше кисело приближаващото возило. После изведнъж се обърна и тръгна назад.
— Ей, капитане, къде тръгна? — викна Остин подире му.
— Да си взема банджото.115
36
Франсешка стоеше на палубата на викингския кораб и се наслаждаваше на неговите издължени, извити линии, на грациозно извисените нос и кърма, на изрисуваното правоъгълно платно. Въпреки дебелата, дървена обшивка и масивен кил, той изглеждаше почти крехък. Огледа огромната зала с арковидни тавани, пламтящите факли, високите каменни стени, украсени с древни оръжия и си помисли, как е възможно нещо толкова красиво, да бъде част от толкова смахнат и грозен замисъл.
Изправена до руля, Бринхилд Сигурд погрешно прие мълчанието й за благоговейно преклонение.
— Шедьовър, нали? Когато построили първия такъв кораб преди две хиляди години, норвежците го нарекли „скута“. Не е най-големият сред техните кораби, но е най-бързият. Дубликатът е стопроцентов — от дъбовата обшивка, до кравешките косми, използвани при калафатенето.116 Дълъг е над двадесет метра и е широк пет. Оригиналът се намира в Осло, Норвегия. Една по-ранна реконструкция преплава Атлантическия океан. Сигурно се питате, защо е трябвало да си правя целия тоя труд и да го поставя именно тук.
115
Банджо — Струнен инструмент, приличащ на издълбана круша, с опъната върху тялото кожена мембрана и издължен гриф.