— Това не ме изненадва. Липсва ви сонарният ефект.
— Да, наистина. Звукови вибрации.
— Подходът ви е правилен по принцип, но няма да постигнете успех, ако не прибавите към другите условия и звукови трептения с определена честота. Все едно струнен квартет без чело.
— Гениално! Как стигнахте до тази идея?
— Просто като разсъждавах по неконвенционален начин. Както ви е известно, съществуват три основни метода за отстраняване на солта от водата. При електродиализата и реверсивната осмоза, наелектризираната вода минава през специални мембрани, които задържат солта. Третият метод е дестилация, при който водата се изпарява, точно както прави слънцето. И трите метода изискват огромна енергия, чиято цена ги прави неприложими в големи мащаби. При моя метод се променя молекулярният и атомен строеж. Отделя се енергия, така че процесът става затворен. Но съотношението на условията трябва да е съвършено точно. И при най-малкото отклонение, не дава резултат.
— След като видяхте инсталацията, колко време ще ви е нужно, за да постигнете резултат?
— Седмица.
— Три дни — отсече Бринхилд.
— Защо е тази припряност?
— Ще имаме среща с борда на директорите. Събирам хората от всички краища на света. Искам да им демонстрирам процеса. След като го видят, ще се върнат по местата си и ще можем да започнем изпълнението на моя план.
Франсешка помисли малко и каза:
— Мога да го направя за двадесет и четири часа.
— Това е доста по-различно от седмица.
— Човек работи по-бързо, ако е мотивиран. Имам цена!
— Не сте в положение да се пазарите.
— Разбирам го. Но искам да пуснете затворничката си. Тя беше упоена. Няма и най-малка представа къде се намира или как е дошла до тук. Не може де ви причини никаква вреда. Задръжте я, за да сте сигурна, че ще свърша работата. След като процесът започне, няма да имате нужда от нея.
— Съгласна — отвърна Бринхилд. — Ще я пусна веднага, щом ми покажете първия кубически сантиметър прясна вода.
— Какви гаранции можете да ми дадете, че ще устоите на думата си?
— Никакви! Но нямате избор!
Франсешка кимна.
— Ще ми трябват някои допълнителни апаратури и хора, които да изпълняват нарежданията ми безпрекословно.
— Всичко, което пожелаете — съгласи се Бринхилд. Тя повика неколцина от техниците и излая: — Да се дава на доктор Кабрал всичко, което поиска! Ясно ли е? — Един мъж донесе очукано алуминиево куфарче. Бринхилд го пое и го подаде на Франсешка.
— Мисля, че е ваше. Открихме го в къщата на приятелите ви. Сега трябва да ви оставя. Обадете се, когато сте готова за опита.
Докато Франсешка прокарваше с любов длан по куфарчето, което съхраняваше първоначалния й работен модел на инсталацията, Бринхилд се отправи към асансьора. След няколко минути беше в кулата си. Извиканите по клетъчния телефон близнаци вече я чакаха в стаята.
— След толкова години надежди и разочарования, процесът на Кабрал най-после ще бъде в наши ръце — обяви триумфално тя.
— Кога? — попита единият.
— Трябва да заработи до двадесет и четири часа.
— Не — обади се другият с лъснали метални зъби, — кога ще можем да си поиграем с жените?
Трябваше да се сети. Като някакви злонрави компютри, братята бяха програмирани да мъчат и убиват. Бринхилд нямаше намерение да остави Франсешка жива, след като свърши работата си. Отчасти предателството й се мотивираше от завист — бразилката беше красива и бе постигнала научен успех. От друга страна си беше чиста отмъстителност — тази жена й бе струвала много време и пари.
Срещу Гемей нямаше нищо специално. Просто не обичаше да оставя следи.
Усмивката й свали и без това ниската температура с още десет градуса.
— Скоро! — каза тя.
37
Нощният пазач пушеше цигара на кея на Валхала, когато пристигна сменникът му и попита има ли нещо особено. Набитият бивш морски пехотинец присви очи към отразените от езерото слънчеви лъчи и хвърли фаса във водата.
— По-голяма навалица, отколкото в метрото сутрин — отвърна той с провлачен алабамски изговор. — Цяла нощ пристигат хеликоптери.
Сменникът, някогашна зелена барета, вдигна глава към поредната пристигаща машина.