— Тук можем да си прекараме цял ден в лутане — каза Остин. — Дали да не си намерим екскурзовод?
Спуснаха се отново долу и се скриха зад една огромна тръба. Над голям контролен пункт се бяха надвесили трима. Бяха с гръб и очевидно потънали в работата си.
Двама се оттеглиха, като оставиха третия сам. Хвърлил бърз поглед настрани, за да се убеди, че не го виждат, Остин бързо доближи човека и стисна шията му в свивката на дебелия си лакът.
— Да не си гъкнал, че ще ти счупя врата! — обеща той и замъкна улова си зад тръбата. — Запознай се с новия ни екскурзовод — каза той на Завала.
Завала го погледна и каза:
— Вече се познаваме.
Остин обърна човека към себе си. Франсешка! Страхът, изписан на лицето й, бе заменен с усмивка на облекчение.
— Какво правите тук?
Радостта да види Франсешка надмогна изненадата на Остин.
— Нали имахме среща, не помниш ли? — отвърна той с усмивка. — Времето и мястото трябваше да се уточнят допълнително.
Франсешка се засмя нервно. Като се успокои, тя каза:
— Не можем да стоим тук! Елате с мен.
Те тръгнаха из лабиринта към една стаичка, обзаведена с обикновени пластмасови стол и маса.
— Поисках това място, за да мога да работя на спокойствие. Тук сме в безопасност за няколко минути. Ако влезе някой, престорете се, че имате представа какво правите. — Поклати глава в недоумение. — Как, за бога, успяхте да проникнете тук?
— Взехме автобуса — отвърна Остин. — Къде е Гемей?
— Това тук е обезсоляваща инсталация. Тя е в главния корпус. Държат я в строго охранявана килия на първия етаж.
— Как да стигнем до там?
— Ще ви обясня. От лабораторията вземате асансьор. Той стига до едно трамвайче. По тунел, то ви откарва до главния корпус. Друг асансьор ще ви изведе до нейния етаж. Ще можете ли да я измъкнете?
— Няма как да разберем, преди да сме опитали — отвърни Завала с лека усмивка.
— Много е опасно. Но може и да успеете. Охраната е много заета. Имат някакво събиране. Трябва да действате бързо, преди да са започнали да идват хора насам.
— Какво събиране?
— Не знам друго, освен че е от изключителна важност. Докато го свършат, аз трябва да съм пуснала в ход процеса си. Иначе ще убият Гемей.
Остин си помисли, че тя изглежда изтощена. Под зачервените й очи имаше тъмни сенки. Тя им пожела успех и изчезна в лабиринта от тръби.
Без да губят време, те се качиха в странна яйцевидна асансьорна кабина. Тя ги вдигна през водата до трамвайчето, за което им бе казала Франсешка. Качиха се в него и се понесоха към другата му спирка. Оттам тръгнаха по някакъв коридор. Асансьорът беше там. Светлинното табло показваше, че кабината се спуска.
— С добро или с лошо? — попита Завала.
— Да пробваме с добро.
Вратата се отвори и през нея излезе охранител. На рамото му висеше автомат. Погледна подозрително най-напред Завала, а после и Остин.
— Извинете — започна възпитано Завала, — бихте ли ни казали, къде да намерим една жена от НАМПД? Не може да се сбърка с друга. Висока, с червена коса.
Мъжът започна да вдига цевта на автомата. Това движение накара десния юмрук на Остин, с размер на пушен бут, да се забие в стомаха му. Чу се звук, като от изпуснат балон и човекът се свлече на пода.
— Мислех, че ще опитваме с добро — каза Завала.
— Това беше добро — отвърна Остин. Сграбчи мъжа под мишниците, Завала пое краката и го вкараха в кабината. Спряха я между етажите, Остин коленичи и потупа човека по бузата. Той полуотвори очи, но като позна Остин, направо ги опули.
— Днес сме великодушни — осведоми го Кърт. — Имаш още една възможност. Къде е жената?
Гардът поклати глава. Остин не беше в настроение да го разиграват. Допря дулото на автомата в основата на носа на пазача, така че очите му се събраха.
— Няма да губя никакво време — спокойно каза Кърт. — Знаем, че е на първия етаж. Ако не ни кажеш къде точно, ще намерим друг, който ще го стори. Ясно ли се изразявам?
Мъжът кимна.
— Добре — похвали го Остин. Изправи го за яката и Завала натисна бутона на първия етаж. Никой не чакаше асансьора. Блъснаха пазача в пустия коридор.