— Как си? — попита той.
— Един добър пластичен хирург ще ме оправи. — Забеляза заетото от пазача оръжие в ръцете на Джо. — Не че искам да се покажа неблагодарна, но защо си играете на Вилхелм Тел, след като разполагате с това нещо?
— Много разсейва куршумите — отвърна Завала. — Много е добро за спиране на атака, но не го бива за снайперски цели. Щях да стрелям, ако Кърт не бе улучил. — Завала клекна край убитите близнаци. — Предполагаше се, че ще улучиш ябълката върху главата.
— Следващия път ще се прицеля по-високо — отвърна Остин, докато хвърляше арбалета настрани.
Тя целуна и двамата по бузата.
— Приятно ми е да ви видя, макар че се налага да ви търпя тъпите шеги.
Остин огледа убития при мотора.
— Изглежда и сама се справяш не зле — констатира той.
— Щях да стана на парчета — отвърна Гемей, като сама се чудеше, че се шегува с възможността да я нарежат на части. — Къде се намираме?
— Езерото Тахо.
— Тахо! Как ме открихте?
— Ще ти обясним, след като намерим Франсешка. Можеш ли да вървиш?
— И пълзешком ще изляза от тая помийна яма. Чудесни премени! — каза тя за белите им одежди. — С тяхна помощ ли преодоляхте охраната отпред?
— Нямаше охрана.
— Предполагам, че не са искали да споделят отговорността с двата изрода.
— Всъщност, ние попаднахме тук по една случайност. Видяхме, че си на път да загубиш играта на гоненица с приятеля си. Грабнах един арбалет от стената и изчаках, да ми го нагласиш добре за изстрел. — Остин взе пистолета на един от убитите и предложи: — Какво ще кажете да вдигнем гълъбите, преди да е пристигнала потерята?
Гемей кимна и закуцука към изхода, подкрепяна внимателно от двамата мъже. Дверите се отвориха и вътре влезе Бринхилд. Беше сама, но от това не ставаше по-малко внушителна, докато крачеше през залата. Хвърли бегъл поглед към убитите, приближи се и застана срещу тях с широко разкрачени, като два дънера, мускулести крака и ръце на хълбоците.
— Това вероятно е резултат от вашите усилия — забеляза тя.
— Съжалявам за бъркотията — отвърна Остин.
— Те бяха тъпаци. И да не бяхте ги убили, аз щях да го сторя. Не се подчиниха на нарежданията ми и оскверниха това свято място.
— И все пак, известно ми е, колко трудно се намира днес квалифицирана работна ръка.
— Не толкова трудно, колкото си мислите. Не се забелязва недостиг на убийци. Как влязохте тук?
— През вратата. Що за място е това?
— Това е сърцето и душата на империята ми.
— Значи, трябва да сте неуловимата Бринхилд Сигурд — констатира Остин.
— Така е, а и аз знам кои сте вие, мистър Остин и мистър Завала. Наблюдаваме ви, откакто посетихте инсталацията в Мексико. Много любезен жест от ваша страна е да ни почетете с посещение и тук.
— Не си струва даже да говорим. Трябва да ни кажете, кой е планирал този интериор. Какво ще кажеш, Джо, ранно семейство Адамс или късен Дракула?
— Мислех си по-скоро за чудовищен модернизъм. Направената във форма на кораб масичка за кафе е приятен акцент.
— Корабът символизира миналото, настоящето и славното бъдеще — заяви Бринхилд.
— Много удачен символ — изсмя се Остин. — Корабът не може да отплава наникъде, както и цялата ви империя.
— Започвате да ми досаждате, хора от НАМПД.
— Същото разправях на Джо, преди да се появите. Не искаме да злоупотребяваме с гостоприемството ви. Ако ни позволите, смятаме да тръгваме. На конете!
Завала, който беше най-отпред, се опита да заобиколи Бринхилд. По навик й отправи характерната си усмивка. Бринхилд е изрод, каза си той, но от друга страна е жена. Прочутото очарование на Завала бе използвано нахалост. Тя се пресегна и го сграбчи за ризата. Разтърси го като териер мишка, след което го запрати на пода с огромната си сила. Завала скочи веднага на крака. Истински джентълмен, когато става дума за жена от всякаква възраст или габарит, той се усмихна отново:
— Разбирам как се чувствате, но това не е подходящ начин да сложим край на нашата дружба.
В отговор Бринхилд го прасна циганската през устата. Джо отстъпи няколко крачки и обърса протеклата кръв. Бринхилд стисна десния си юмрук за нов удар. Остин пристъпи, за да помогне на Джо. Той наблюдаваше ръцете й, така че, когато изхвърли крак в класическо движение от кикбокса, не беше подготвен. Ботушът й се стовари в гърдите му. Усети как ребрата му изпращяват, още преди да се удари във вратата и зъбите му да изтракат здраво.