Като видя Остин да пада, Завала забрави всичките си предразсъдъци във връзка с удрянето на жени.
— Това прави два непозволени удара — тихо отбеляза той.
Джо бе финансирал обучението си в Нюйоркския морски колеж, с помощта на юмруците си в средна категория на професионалния ринг. Той беше спечелил повечето си срещи и много от тях — с нокаут. След ония времена, бе понатрупал килограми, но все още успяваше да поддържа бойното си тегло малко под осемдесет. Висок беше метър и седемдесет и пет, което осигуряваше на Бринхилд преимущество от тридесет и пет сантиметра. Превъзхождаше го и в тегло. Вероятно двадесетина килограма и нито грам от тях тлъстина.
Инерцията от ритника даде възможност на Бринхилд да нанесе с цялата мощ на тялото си десен прав удар, чиято цел бе да откъсне главата на Джо. Старите рефлекси на Завала се връщаха. Той предугади удара, наведе се и го пусна над главата си, а след това нанесе ляв в стомаха на Бринхилд. Това почти му счупи китката, но наруши ритъма на противника. Тя нанесе мощен ляв във въздуха. Като заби брадичка в гърдите и вдигна ръце пред лицето си, той опита тройна комбинация, с чиято помощ бе повалил не един опонент в студентските си години. Бърз ляв прав, късо дясно кроше и ляв ъперкът.
Крошето пропусна целта, но ъперкъта попадна точно в брадичката на Бринхилд. Погледът й се изцъкли, но само за миг. Тя направи крачка назад и с удар право в сърдечната област му спря дъха. Докато се мъчеше да вдиша, тя преодоля отпуснатия му гард и го удари в стомаха. Завала пое удара с мощната си коремна преса и опита два последователни удара отново в брадата. И двата неточни. Бринхилд беше изненадана от реакциите и опита на Джо, но след като установи възможностите му, реши да се възползва от своите предимства. Тя увеличи дистанцията и прибегна до далекобойната си артилерия.
Завала схвана стратегията и опита близък бой, като се целеше в ченето й, но всеки път срещаше крилата на вятърната мелница, които го държаха на безопасно за нея разстояние. Лявото му око бе полузатворено, а от носа му течеше кръв. Успя да прокара един удар в шията на Бринхилд, но това му бе платено с друг в главата. Независимо от ръста си, тя беше по-бърза от всеки в средна категория, когото бе срещал. Едновремешните запалянковци казваха, че един добър голям мъж, винаги ще надделее над един добър по-дребен. Завала се помоли тази максима да не е приложима и за голяма жена.
Упорито продължаваше, но вялите му удари разцепваха въздуха. Нямаше да издържи повече от минута. След това ще го довърши с един-два ритника.
Съвсем неочаквано Бринхилд отпусна гарда. Преди Завала да успее да се възползва, тя се свлече на пода. Джо гледаше глупаво и бършеше потта от чело. Зад Бринхилд забеляза Гемей, хванала с две ръце един от дървените щитове.
— Има различни начини да се размаже една викингска кучка — заяви тя с гняв в погледа.
Остин бе успял да се изправи. Притиснал с ръка счупените си ребра, той огледа другите двама и каза:
— Дано да се чувстваме по-добре, отколкото изглеждаме.
— Ще се чувствам много по-добре, когато се измъкнем оттук — каза Завала с подпухнали устни.
— Чакайте малко! — нареди Остин и се огледа. — Трябва да отклоним с нещо вниманието им.
Без капка колебание, той приближи един от мангалите хвана желязната му стойка и изсипа огъня върху палубата. После се качи на борда и струпа дървените щитове на купчина. Езиците на импровизираната клада близнаха мачтата и платното. След миг то вече пламтеше. Черен, задушлив пушек се издигна към тавана и започна да се стеле под него.
Като свърши тази работа, Остин поведе останалите към изхода. Зачакаха в пълнещата се с дим зала. След няколко минути вратите се отвориха и вътре нахлу крещяща група пазачи. Притокът на въздух даде нови сили на пожара и подгони черните талази пушек през помещението. Затичалите се право към кораба охранители изобщо не забелязаха трите фигури, които се измъкваха през широката врата.
40
В сводестото пространство на подводната лаборатория, безпокойството на Франсешка нарастваше. Още един, последен детайл и планът й щеше да бъде на стъпка от изпълнението си. Но тя не смееше да я направи, преди да се убеди, че другите са в безопасност. Особено след неочакваното излизане на Бринхилд. Огледа се. Персоналът беше залисан около директорите, които се мотаеха наоколо и час по час обръщаха по някоя чаша обезсолена вода, сякаш бе скъпо шампанско. Веселбата нямаше да трае вечно. Някой щеше да забележи какво прави при командния пулт. Разговорите изведнъж спряха и тя се обърна, за да види трите странни фигури, излезли през вратата на служебния асансьор. При вида на приятелите си, тя зяпна. Бяха почти неузнаваеми. Гемей куцаше, а красивата й тъмночервена коса приличаше на извадена от миксер. По ръцете и краката й личаха пресни рани. Белите дрехи на Завала и Остин бяха цели в кръв и мръсотия. Лицето на Джо бе подпухнало, а едното му око — смигаше коцкарски.