Те си пробиха път през тълпата и застанаха пред Франсешка. Остин успя да се усмихне.
— Съжалявам, че закъсняхме! Попаднахме на няколко, хм, препятствия.
— Слава богу, че сте тук!
Остин обгърна раменете й.
— Нямаме намерение да оставаме. Отдолу ни чака такси. Ще дойдеш ли с нас?
Франсешка отвърна:
— Имам още нещо да свърша. — Тя се обърна към пулта и въведе поредица цифри в компютъра. Загледа се в контролните прибори и като се убеди, че всичко се развива по план, каза: — Готова съм!
Завала държеше автомата, насочен към хората от „Гогщад“ в случай, че някой изведнъж бъде обзет от пристъп на смелост. Остин разглеждаше с любопитство членовете на борда на директорите. Те му отвръщаха с препълнени с омраза погледи. В един момент англичанинът Гримли пристъпи напред. Той почти завря нос в лицето на Остин и заяви:
— Настояваме да ни съобщите, кои сте и какво търсите тук!
Остин се изсмя неприятно, опря длан на костеливата гръд на любопитния и го блъсна леко назад.
— Кой е тоя палячо? — обърна се към Франсешка той.
— Той и приятелчетата му са символ на всичко сбъркано в тоя свят.
Като философ любител, Остин винаги бе проявявал интерес към проблемите на доброто и злото, но в дадения момент евентуалната метафизическа дискусия не би била уместна. Той забрави англичанина, хвана Франсешка за ръка и я поведе към изхода, през който трябваше да тръгнат към мократа камера и подводницата. Гемей пое след тях, а Завала прикриваше тила им.
Едва направиха няколко стъпки, когато вратата на товарния асансьор се отвори и двадесетина пазачи нахлуха в помещението. Те бързо обградиха бегълците и освободиха Завала от оръжието му.
Бринхилд излезе от асансьора и охранителите се дръпнаха, за да й направят път. Русата й прическа бе обезформена от допира с щита на Гемей, а бледото лице бе изцапано, но целият безпорядък не намаляваше с нищо впечатлението от внушителната й физика и пламтящата злоба в сините очи. Разтреперана от гняв, тя посочи с ръка хората от НАМПД, сякаш се готвеше да пусне мълния в тяхна посока.
— Убийте ги! — нареди тя.
Бордът на директорите бръмчеше доволен от обрата на събитията, а очетата на членовете му блестяха, в очакване да бъдат избити навлеците. Но докато охраната насочваше оръжията си за последен, смъртоносен откос, Франсешка се изправи пред приятелите си. С глас, чиято сила и тембър напомняха за стажа й на бяла богиня, тя извика:
— Спрете!
— Махнете се оттам или ще убият и вас! — заповяда Бринхилд.
Франсешка се усмихна студено.
— Не ми се вярва.
Бринхилд като че порасна с половин метър.
— Коя сте вие, та си позволявате да ми противоречите?
В отговор, Франсешка отиде при пулта. Контролните прибори святкаха като табло на флипер. Цели цифрови фаланги преминаваха през монитора. Нямаше никакво съмнение, че нещо не е наред. Бринхилд се спусна към Франсешка, като някакъв ангел отмъстител.
— Какво сте направила?
— Вижте сама! — отговори Франсешка и отстъпи встрани.
Бринхилд се вторачи в многоцветното табло.
— Какво става?
— Апаратурата изпада в нервен срив, в опитите си да се справи с положение, което е сходно с верижната реакция при атомна експлозия.
— Какво значи това? Кажете или…
— Или ще ме убиете? Ами хайде! Само аз мога да спра хода на реакцията. — Франсешка се усмихна. — При анасазиума има едно нещо, което така и не научихте. Сам по себе си, той не е по-опасен от парче желязо, но при определени условия, атомите му стават твърде нестабилни.
— При какво условие?
— Именно оная комбинация от температура, напрежение на тока и звукова честота, на каквато в момента е подложен контейнера. Ако не променя програмата, той ще експлодира.