— Блъфирате!
— Така ли? Вижте сама! Температурата вече е далеч над нормалната. Още ли не вярвате? Спомнете си мистериозния взрив в Мексико. В мига, когато ми съобщихте за него, аз разбрах какво се е случило. Там лабораторията ви бе разрушена само от няколко килограма от веществото. Помислете какъв резултат ще дадат няколкостотин!
Бринхилд се обърна към събралия се наоколо персонал и нареди да спрат реакцията. Началникът им гледаше като омагьосан ненормалното поведение на компютъра. Той пристъпи с изпотено чело и каза:
— Не знаем как. Каквото и да сторим, може да влоши положението.
Бринхилд измъкна автомата от ръцете на най-близкия до нея пазач и го насочи към Гемей.
— Ако не го направите, ще избия приятелите ви един по един, като започна с нея.
— Кой блъфира в момента? — отвърна Франсешка. — Вие така или иначе искате да ги убиете. Ще загинем заедно.
Бялата кожа на Бринхилд стана мъртвешка. Тя отпусна оръжието.
— Какво искате? — попита с гневен глас.
— Искам тия хора да излязат необезпокоявани от тук.
Инженерният опит на Бринхилд я бе научил, да прави оценка на фактите, преди да взема решение. Ако реакцията не бъде прекъсната, експлозията би унищожила завода. Франсешка единствена можеше да предотврати катастрофата. Бринхилд щеше да пусне хората от НАМПД. След като овладееше положението, щеше да разпореди да ги пипнат отново. После щеше да си разчисти сметките с Франсешка. Искаше й се да отмъсти за разрушения кораб, но това можеше да почака. Толкова години бе мечтала за днешния ден.
Тя върна оръжието на гарда.
— Добре, но вие ще останете!
Франсешка въздъхна с облекчение и се обърна към Остин:
— Каза, че сте дошли по вода?
— Да. Разполагаме с леководолазни костюми и подводница, точно отдолу.
— Няма да можете да използвате същия път — каза Франсешка. — Температурата вече е твърде висока. Ще се сварите, преди да стигнете до подводницата.
— Ще се опитаме да стигнем с асансьора до кея. Там има лодка.
— Това е най-добрият начин.
— Не можем да те оставим!
— Всичко е наред. Нищо няма да ми направят, докато зависят от мен. — Франсешка се усмихна неубедително. — Ще чакам НАМПД да ме спаси още един път. — После се обърна към Бринхилд: — Ще ги изпратя до асансьора.
— Без номера! — излая тя и нареди на двама от охраната да отидат с групата.
Франсешка натисна бутона за отваряне вратата на яйцевидната кабина.
— Вие сте ранени, ще ви помогна.
Когато тримата седнаха, тя се наведе към тях и попита:
— Някой има ли оръжие?
Пазачите, обезоръжили Завала, бяха приели, че след като Остин не държи оръжие в ръка, той не носи такова. Но пистолетът на единия близнак още беше скрит под ризата му.
— Аз имам — каза той, — но би било самоубийство, да се опитаме да се измъкнем оттук със стрелба.
— Нямам такива намерения. Дай го, моля те!
Остин неохотно подаде оръжието. В замяна, тя бръкна под мантата си и му подаде жълт плик.
— Всичко е тук, Кърт. Пази го като очите си!
— Какво има вътре?
— Ще разбереш, когато го подариш на света. — Тя го целуна дълго и страстно. — Съжалявам, но ще трябва да отложим нашата среща — каза тя с усмивка. После се извърна към останалите: — Сбогом, приятели. Благодаря ви за всичко!
Обречеността в гласа й не можеше да се скрие. Остин изведнъж проумя, че тя не очаква да бъде спасявана.
— Влизай! — викна той и понечи да я хване за ръката.
Тя лесно се измъкна и погледна часовника си.
— Разполагате точно с пет минути. Използвайте ги!
После натисна бутона за нагоре. Вратата се затвори и кабината бързо изчезна от погледите. Пазачите насочиха вниманието си към асансьора, Франсешка измъкна пистолета и стреля в таблото с бутоните. После направи същото и с бутоните на товарния асансьор и пусна пистолета на пода. Докато Бринхилд и останалите пазачи тичаха насам, из цялото помещение се разнесе ниския рев на мощна сирена.
— Какво направихте? — викна Бринхилд.
— Това е петминутното предупреждение — извика Франсешка в отговор. — Реакцията е в пълен ход. Нищо вече не е в състояние да й попречи.
— Обещахте да я спрете, ако пусна приятелите ви!