— Излъгах — изсмя се Франсешка. — Нали вие сама ми казахте да нямам доверие никому.
Техническият персонал пръв осъзна мащаба на бедствието и възползвал се от суматохата, тихомълком се насочи към вита аварийна стълба, която водеше към повърхността през отделна шахта. Директорите забелязаха бягството и направиха опит да се включат. Пред лицето на смъртната опасност, дисциплината на охраната се изпари за миг. Пазачите заблъскаха началството с приклади, а където това не помагаше, откриваха огън. Основата на стълбата беше затрупана с мъртви и ранени. Гардовете се катереха по купчината тела, само за да се наблъскат без изход в тясното пространство. Никой не искаше да отстъпи, а отзад напираха други. За по-малко от минута единственият изход към повърхността беше блокиран.
Бринхилд не можеше да повярва, че целият й свят се е сринал за миг. Насочи чудовищния си гняв към Франсешка, която не бе и помръднала от мястото си. Вдигна пистолета на Остин и го насочи към нея.
— Това ще ти струва живота! — изкрещя тя.
— Аз загинах преди десет години, когато по силата на идиотския ви замисъл попаднах в тропическата гора.
Бринхилд натисна спусъка и даде три изстрела. Първите два отидоха нахалост, но третият попадна в гърдите на Франсешка. Коленете й се подкосиха. Тя се отпусна седнала на пода, опряла гръб в стената. Усмихна се блажено и взорът й потъна в тъма. В следващия миг, Франсешка беше мъртва.
Бринхилд захвърли оръжието и отиде при контролния пулт. Застана безпомощна пред монитора, сякаш се опитваше да спре реакцията с усилие на волята си. Сви юмруци и ги вдигна високо над главата си. Яростният й рев се сля с дрезгавия вой на сирената.
И тогава измъчените атоми и молекули, вкарани в капана на контейнера, изведнъж освободиха чудовищната си мощ. Под напора на вътрешното налягане, контейнерът се превърна в стопен метал. Бринхилд изчезна за част от секундата в бялата експлозия и гигантско кълбо пламък превърна лабораторията в пъкъл.
Свръхнагрят въздух нахлу с гръмотевичен шум през шахти и галерии към комплекса, изпълни всичките му коридори и достигна голямата зала. Превърна се в пламък, опече въздуха и лизна окачените по стените знамена. Тлеещите остатъци от викингския кораб в сърцето на Валхала изчезнаха завинаги в огнения вихър.
41
Лодката се носеше по езерото с вирнат нос. Остин извличаше от двата евинруда125, с по сто и петдесет конски сили всеки, цялата им мощ. Лицето му представляваше излети в бронз гняв и страдание. Беше се опитал да се върне в лабораторията, но след като ги остави на повърхността, асансьорът отказа да помръдне. Не работеше и товарният. Понечи да се втурне по стълбата, но Гемей го задържа.
— Безполезно е! — каза тя. — Няма време!
— Послушай я! — обади се Завала. — Имаме по-малко от четири минути.
Остин знаеше, че са прави. Направеше ли този предварително осъден на неуспех опит, щеше сам да загине и да постави в опасност техния живот. Тръгна от постройката към кея. Отвън пазачът се препичаше на слънце. Той се изправи и направи опит да свали от рамо автомата си. Остин не беше в настроение да спазва рицарския боен кодекс. Той се втурна към противника и с мощен удар в стомаха го изхвърли в езерото.
Наскачаха в лодката. Ключът стърчеше в контакта, а резервоарите бяха пълни. Двигателите запалиха от раз. Отделиха се от кея, Остин даде газ и лодката се понесе право към брега на Невада. Кърт чу вика на Завала и се обърна. Джо и Гемей гледаха назад към кея, където водата бе завряла.
Последва приглушен гръм и кървавочервен гейзер изригна на стотици метри над водната повърхност. Закриха лица с длани, за да се предпазят от горещия дъжд. Когато се осмелиха да открият очи, от кея нямаше и помен. Вълна, висока поне три метра, ги настигаше.
— За тия лодки се твърди, че не потъват — напрегнато съобщи Завала.
— Така се е твърдяло и за „Титаник“ — припомни му Гемей.
Остин обърна лодката, така че да посрещне вълната с нос. Хванаха се здраво, в очакване да бъдат преобърнати, но водата само ги вдигна високо и мина под тях. Остин си припомни, че даже цунами не представлява кой знае каква опасност в открито море. Надяваше се вълната да загуби от мощта си, преди да достигне брега на Невада.
На сушата също се развиваха трескави събития. От мястото, където Остин бе забелязал от полет кулички и бойници, се надигна огромен огнен език. Докато го наблюдаваха, изникна и плътен облак от черен пушек. Остин намали скоростта и всички загледаха вълмата дим, прорязвани от червени и жълти пламъци, издигащи се високо над дърветата.