— Goetterdaemmrung126 — измърмори Остин.
Гемей го чу.
— Залезът на боговете?
— Мислех си по-скоро за една богиня.
Замълчаха. Чуваше се само шумът от двигателите и съскането на кила, режещ водното огледало. После до слуха им стигна бухане, като от прегракнала сова. Обърнаха се и видяха една червено-синьо-бяла торта да пухти към тях. „Кралицата на Тахо“ пак наду свирката. На горната палуба се открояваше високата фигура на Пол, който им махаше. Остин махна в отговор, отпусна газта и насочи лодката към речния кораб.
Епилог
Либийската пустиня, след шест месеца
Селският старейшина беше кльощав като щъркел, а пергаментовото му лице беше така набраздено от десетилетията пустинно слънце, че място за нова бръчка по него не бе останало. Постоянното недохранване бе ограничило редицата му от зъби до два — един горе и един долу. Това обстоятелство не му пречеше да се усмихва гордо. Застанал по средата на владенията си — купчина коптори от жълта глина и няколко хилави палми, оформящи мърлявия оазис — той наподобяваше с осанката си кмет на голям град, готов да пререже лентата, при откриването на голям комунален обект.
Селцето бе разположено много на запад от големите пирамиди в Гиза, в един от най-негостолюбивите райони на света. Между Египет и Либия се простират хиляди квадратни километра сух, горещ пясък, чиято монотонна шир е поръсена тук-там с танкови скелети — спомен от Втората световна война. Шепа отдалечени едно от друго селца се бореха за несигурното си съществуване в оазиси, чието поведение никой не можеше да предвиди. Понякога те пресъхваха и лишеното от реколта население започваше да измира от глад. Циклите на борба с оскъдицата и гладната смърт, се бяха превърнали в начин на живот в течение на столетията. Но на това положение предстоеше да се сложи край.
В очакване на новото време, селцето бе украсено с многоцветни знамена. Всяка камила бе зачетена с цветна панделка, вплетена в опашката й. Огромна палатка в синьо-бялата окраска на ООН беше издигната на селския площад — прашно, празно място сред колибите. В края на селцето бяха подредени няколко хеликоптера. В сянката на палатката се криеха дипломати от Световната организация, както и от Близкия Изток и Африка.
Старейшината стоеше край необичайно за пустинята съоръжение. То представляваше мраморен басейн, изграден в два концентрични кръга със статуя на крилата жена по средата. От протегнатите й напред шепи се лееше водата.
Старейшината беше готов. С величествени движения, той свали окаченото около врата му тенекиено канче, гребна вода и отпи. Беззъбата му усмивка стана още по-широка и с тънък, треперлив гласец той каза на арабски: „Elhamdelillah lilmayya“.
Към него заприиждаха останалите мъже от селото, които по ред отпиваха от канчето с вид, сякаш то, а не фонтанът, беше източник на чудодейната течност. Чакащите настрана жени се втурнаха да пълнят глинените си стомни. Децата, шарещи около басейна приеха действията на майките си като знак да се разхладят. За миг басейнът се изпълни с писъци и пляскания на голи деца. Дипломати и държавни служители напуснаха сенчестата закрила на палатката и се събраха около фонтана.
Изпод палмова сянка, тази сцена бе наблюдавана с удовлетворение от Групата за специални задачи при НАМПД и капитана на „Морска червеношийка“.
— Разбра ли някой какво каза старият? — попита Завала.
— Арабският ми е доста ограничен — отвърна Гемей, — но мисля, че отправи огромни благодарности към Аллах за водата, чудотворния дар на живота.
Пол прегърна жена си и каза:
— Жалко, че Франсешка не е тук, да се види издялана от мрамор. Това ми напомня за миналото й на бяла богиня.
Остин кимна:
— Доколкото я познавам, дори не би погледнала натам. Щеше да провери водната кула, напоителните системи, щеше да се увери, че няма течове по водопровода от инсталацията до тук и щеше да продължи да строи нови инсталации.
— Май си прав — съгласи се Пол. — Щом останалите страни видят, колко добре се представя проектът „Кабрал“ в тази пилотна инсталация, всички ще дотърчат с канчетата напред. Бахрейн и Саудитска Арабия дадоха да се разбере, че са готови да финансират едно-друго. Но от Обединените нации заявиха, че ще се съобразят с молбата на Франсешка, приложена към плановете, които ти предаде и ще насочат главните си усилия към страните около Сахара.
126
Goetterdaemmrung — Залезът на Боговете. В норвежката митология, последната битка на Боговете срещу всички сили на злото, в която те загиват, заедно с цялото човечество.