— Чух, че Мексико и северозападните щати в САЩ са постигнали съгласие за изграждането на инсталации по калифорнийското крайбрежие — обади се Остин. — Това ще облекчи натоварването на Колорадския басейн.
Отново се намеси Гемей:
— Мисля, че Франсешка би се радвала да види как доскорошни врагове, заради водата, днес си сътрудничат, за да я закарат в пустинята. Роди се съвършено нов дух на сътрудничество. Може би все още има някаква надежда за запазването на човешкия род.
— Аз съм оптимист — заяви Остин. — ООН обеща да се откаже от привичната мудност на бюрократичния си процес. Свършиха добра работа с оня канадски завод за производство на анасазиум. Проектите на Франсешка са удивително прости. От видяното тук, можем да разберем с каква лекота и без много средства, всяка страна може да започне да произвежда евтина вода.
— Парадоксално, нали? — забеляза Гемей. — Анасазиумът дойде от Лос Аламос, където създаваха оръжие за масово поразяване.
— Такова и щеше да си остане в ръцете на „Гогщад“ — подчерта Остин.
Гемей потръпна, макар че температурата беше над тридесет и пет.
— Понякога ми се струва, че онази гигантска жена, двамата й убийци и ужасното им леговище са били само сън.
— За нещастие, бяха съвсем реални и онова, от което избягахме, не беше къщичка на зла вещица от приказките.
— Надявам се само, някоя злокачествена клетчица да не се е запиляла някъде и да дебне удобен момент да метастазира.
— Няма кой знае каква възможност това да се случи — отговори Остин. — „Гогщад“ загуби лидера си, научния си потенциал, както и могъщите мъже, които бяха двигателят на всичко това. Народите по света си дадоха сметка, какво бяха на път да загубят и започнаха да възстановяват правата си върху водоизточниците.
Джим Контос слушаше разговора с интерес.
— Благодаря, че ме поканихте с вас! — каза той. — Поне ще се успокоявам с мисълта, че двете ми подводници са загинали за правото дело.
— Радвам се, че поставяш този въпрос. Джо?
Завала се усмихна, извади сгънат лист от джоба на ризата си и го показа.
— Това е само наброска — съобщи той, — но тя дава представа за онова, което ще излезе от завода.
Очите на Контос се разшириха от изненада.
— Господи, колко е красива!
Завала направи гримаса:
— Чак така не бих я определил. Прилича малко на сплескан шаран, но тя ще се потапя по-дълбоко, ще се движи по-бързо и ще носи повече товар и апаратура от всяка друга подводница. Ще има нужда от продължителни изпитания.
— Кога започваме? — попита Контос.
— Предварителните работи вече са в ход. Имам среща в Смитсоновия музей. Искат да издигнат паметник на пилотите от летящите крила и ме молят да направя няколко демонстрационни полета в хода на кампанията. Но веднага след това, ще направя план на изпитанията.
— Какво чакаме? — попита Гемей.
— Добър въпрос — отвърна Остин. — Методът на Франсешка ще превърне тази пустиня в цветуща градина, но тук не е място за морски специалисти. — Той тръгна към тюркоазен хеликоптер с надписи НАМПД от двете страни.
— Ей, Кърт, къде тръгна? — извика Завала.
Остин се извърна:
— Хайде — подкани ги той, с широка усмивка на бронзовото си лице, — да идем някъде, където можем да си натопим краката!