— Не позволявайте на Карлуш да ви мъти главата! — обади се командирът. — Това просто е ЕЛПС — електронна летателно-приборна система. Тези екрани заместват някогашните контролни прибори.
— Благодаря — каза любезно Франсешка и посочи един екран. — А това компас ли е?
— Да, да — отвърна копилотът, доволен от преподавателските си способности.
— А защо показва курс почти север? — смръщено попита тя. — Не трябва ли да следваме малко по-западен курс, за да стигнем Маями?
Мъжете се спогледаха.
— Доста сте наблюдателна, senhora — каза тексасецът. — Напълно сте права. Но във въздуха правата линия не всеки път е най-бързият начин да се стигне от една точка до друга. Това е така, поради кривината на земния контур. Например, най-бързият път от Америка за Европа води отначало нагоре и описва огромна дъга. Освен това, трябва да се съобразяваме и с въздушното пространство на кубинците. Не искаме да дразним добрия стар Фидел.
Ново смигване и усмивчица.
Франсешка кимна.
— Благодаря за отделеното време, господа! Лекцията беше изчерпателна. Сега ви оставям, да си вършите работата.
— За нищо, мадам. Винаги сте добре дошла!
Франсешка се върна побесняла на мястото си. Глупаци! Да не я мислят за идиот? Кривината на земния контур, как не!
— Нали ви казах, всичко е наред — вдигна поглед от списанието си Филипо.
Тя се наведе през пътеката към него и отвърна с тих, равен глас:
— Не, не е наред! Мисля, че машината не следва курса. — И тя му каза за компаса. — В съня си усетих нещо странно. Мисля, че е било, когато са променили посоката.
— Да не грешите?
— Възможно е. Но не мисля.
— Поискахте ли им обяснение?
— Да. Предложиха ми една абсурдна теза, според която най-прекият път между две точки не била свързващата ги права и затова била виновна кривината на земния контур.
Филипо вдигна вежди, учуден от такова обяснение, но все още неубеден.
— Де да знам.
Франсешка си спомни други странности.
— Когато се качиха на борда, те казаха, че са заместници.
— Да, титулярите били по други задачи. Те им правели услуга.
— Много странно — поклати глава Франсешка. — Защо изобщо трябваше да повдигат въпроса? Сякаш са искали да неутрализират евентуално любопитство от моя страна. Но защо?
— Имам известно понятие от навигация — промълви замислен Филипо. — Ще ида да проверя. — И той се отправи пак към пилотската кабина. Донесе се мъжки смях и след няколко минути той се върна ухилен. Щом седна, усмивката му помръкна.
— Там има прибор, който показва първоначално зададения курс. Но ние не следваме синята линия, както би трябвало. И за компаса сте права. Не сме на верния курс — заключи той.
— Какво, за бога, става, Филипо?
Чертите на лицето му се изопнаха.
— Има нещо, което вашият баща не сподели с вас.
— Не разбирам.
Филипо погледна към затворената врата на пилотската кабина.
— До ушите му стигнали разни работи. Не че сте в опасност, но достатъчно, за да го накара да ме изпрати с вас, в случай на нужда от помощ.
— Май и двамата имаме нужда от помощ.
— Да, senhora. Но за нещастие, ще трябва да се справим сами.
— Имате ли оръжие? — внезапно попита тя.
— Разбира се — отвърна Филипо, донякъде развеселен от грубия въпрос в устата на тази красива и изискана жена. — Искате да ги застрелям ли?
— Нямах предвид това. Не, разбира се — отвърна тя мрачно. — Имате ли някаква идея?
— Един пистолет не се използва само за стрелба — каза охранителят. — С него може да се заплашва, да се принуждават някои хора да правят нещо, което не им се ще.
— Като например, да ни возят в правилната посока?
— Надявам се, senhora. Ще отида отпред и учтиво ще ги помоля, да се приземят на най-близкото летище, като уточня, че такава е вашата воля. Ако откажат, ще им покажа оръжието и ще ги уведомя, че не бих желал да го използвам.
— Вие не можете да го използвате! — забеляза с тревога Франсешка. — Ако пробиете корпуса при тази височина, кабината ще се разхерметизира и всички ще загинем за секунди.
— Това ще ги уплаши още повече — той стисна ръката й. — Обещах на баща ви, че ще се грижа за вас.
Тя разтърси глава, сякаш за да пропъди неприятностите.
— Ами, ако греша? Ако те просто си вършат работата?