Като се изключи пращенето на горящата трева, ромона на реката и съскането на нажежения метал при допира с нея, наоколо цареше тишина.
Не след дълго, откъм гората се зададоха призрачни сенки. Мълчаливи, като от дим, те се приближаваха към безформената развалина на самолета.
1
Сан Диего, Калифорния, 2001 год.
Западно от Енсинитас, на тихоокеанския бряг, на котва се полюляваше моторната яхта „Непенте“, най-голяма сред пръснатата наоколо флотилия, включила сякаш всяка възможна, ветроходна или моторна лодка в района на Сан Диего. С обтекаемите си, издължени контури, копиевиден бушприт7 — продължение на извисения нос и лакирана надстройка, шестдесетметровата „Непенте“ изглеждаше като фин порцелан върху делфтова глазура8. Лакът й светеше като огледало, а металните части блестяха на калифорнийското слънце. Вимпели и флагове я обточваха от носа до кърмата. От време навреме, по някой балон се откъсваше от нея, за да се устреми към безоблачните висини.
В просторния салон, обзаведен в британско-имперски стил, струнен квартет изпълняваше Вивалди за едно сборище официално облечени холивудски типове, мастити политици и хлъзгави телевизионни звезди, накачулили една дебелокрака, махагонова маса, за да се тъпчат като невидели с гъши пастет, хайвер от белуга9 и скариди.
Навън, изпълнили жарките слънчеви палуби, задъвкали евтини сандвичи, деца с патерици или в инвалидни колички се радваха на чистия морски въздух. Като квачка, сред тях се разхождаше възхитителна жена към петдесетте. Благото очертание на устните и синчеца на очите й бяха добре познати на милионите почитатели на Глория Екхарт. Почитатели на филмите и телевизионните й предавания. Всички знаеха за нейната дъщеря Елси, симпатичното, луничаво момиченце, което сега обикаляше палубата в инвалидната си количка. Екхарт бе оставила актьорската си кариера в своя апогей, за да посвети всичкото си време и цялото си богатство в помощ на деца като нейното. Влиятелните и заможни гости, които в момента смучеха „Дом Периньон“10 долу в салона, скоро щяха да бъдат призовани да развържат кесиите си в полза на фондация „Екхарт“.
Екхарт имаше вроден усет към промоциите, който я насочи да наеме за тържеството именно „Непенте“. Когато през 1930 година съдът слезе от стапела11 на корабостроителниците на Дж. Л. Уотсън в Глазгоу, това бе една от най-изящните моторни яхти, пускани някога на вода. Първият й собственик — английски аристократ — я загубил след нощно покерно сражение срещу холивудски магнат, прочут със слабостта си към карти, маратонски гощавки и непълнолетни старлетки12. Преминала през ръцете на поредица еднакво безразлични към съдбата й собственици и след безуспешен опит да бъде превърната в риболовен кораб, тя попада в най-забутаната част на яхтен пристан. Там, разпадаща се в рибешка смрад, я открива друг магнат, тоя път от Силиконовата долина13, който, след като вложил във възстановяването й милиони, решава да си ги върне, като я дава под наем за случаи, като благотворителния излет на Екхарт.
Един мъж в син блейзър и с официален знак на морско състезание върху нагръдния си джоб, бе вперил поглед през бинокъла към зеления, океански безкрай. Той разтърка очи и отново ги присви в окулярите. В далечината, тънички бели перца се издигаха към синьото небе там, където то се срещаше с водата. Той свали бинокъла и взе аерозолов контейнер с прикрепен към него рог. Натисна три пъти бутона му.
Тръбният рев на клаксона проеча над водната повърхност като сватбен зов на някакъв гигантски гъсок. Флотилията поде сигнала. Какофония от свирки, камбани, сирени и рогове изпълни пространството и удави крясъците на гладните чайки. Стотици зяпачи хукнаха с камери и бинокли в ръце. Лодките опасно се наклониха, с всички пътници, струпани на единия им борд. На „Непенте“ гостите налапаха последен залък и се изсипаха от салона навън с пенливи чаши в ръце. Засенчили очи, те се вторачиха в далечината, където перцата започваха да се превръщат в опашки на бантамски петли. Ветрецът донасяше жужене, като от ято разярени пчели.
В един хеликоптер, виснал на около триста и петдесет метра над яхтата, як оператор — италианец на име Карло Поцци потупа пилота по рамото и му посочи на северозапад. Там водната повърхност бе белязана от бели ивици, които настъпваха, сякаш дълбани от невидима, гигантска брана. Поцци провери осигурителните си колани, стъпи с единия крак върху рамата на хеликоптера и закрепи на рамото си двадесет и пет килограмова телевизионна камера. Нагласил с привични движения тялото си в блъскащата го въздушна струя, той насочи необикновената увеличителна мощ на оптиката си към приближаващите линии. Движеше обектива от ляво на дясно, показвайки на зрителите по цял свят панорама на десетината състезателни лодки, цепещи морската повърхност. После се съсредоточи върху водещите две, откъснали се на около петстотин метра от останалите.
8
Делфтова глазура — Холандска керамика, произведена за пръв път в град Делфт. Обикновено, синя на цвят.
11
Стапел — бетонна площадка в корабостроителница, с наклон към водата, от която се спускат новопостроените кораби.
12
Старлетки (англ.) — Млади момичета, изпълнени от желание да станат кино звезди, които в най-добрия случай се домогват до второстепенна роля. Постоянно присъствие в социалния живот на Холивуд.
13
Силиконова долина — Район недалеч от Сан Франциско, в който са събрани огромен брой производители на компютри и части за тях, както и производители на компютърни програми.