Когато научи, че Остин е налетял на беда, поради недодялана операция на разузнаването, той избухна по начин, който би засрамил Везувий. Присъствието на ЦРУ в случая го подразни особено много. Льогран му харесваше, но според твърдото убеждение на адмирала, Компанията100 беше прекалено глезена, а бюджетът й — извънмерно щедър.
Докато се наслаждаваше на възможността да постави натясно директора на ЦРУ, той я разглеждаше като нещо повече от средство за разпускане. Сендекър не желаеше да стои над политическите интриги. Те дори доста му допадаха. Едно от най-ценните му качества бе, да изпреварва гнева си и да го използва за постигане на определени цели. Обектите на неговия гняв нямаха и представа, че зад бушуващия огън, той остава спокоен и дори понякога се забавлява. Това качество му служеше отлично. Председателите и на двете партии101 се съобразяваха с него. Сенатори и конгресмени правеха всичко възможно да поддържат добри отношения. Министри инструктираха помощниците си, да го свързват веднага с тях по телефона.
Льогран прие с готовност поканата на адмирала, защото беше пропит от чувство за вина, по повод на инцидента в Ню Йорк и възможността да се извини беше добре дошла, макар и да му струваше едно унижение на корта. За негова изненада, Сендекър го приветства с усмивка и въобще не спомена случая по време на играта. Дори предложи да плати първите сокове на бара.
— Благодаря, че се отзова на поканата с такава готовност! — каза той с познатата си усмивка на алигатор.
Льогран отпи от папаята си и поклати глава:
— Някой ден, може би ще те победя.
— Първо ще трябва да поработиш върху бекхенда си — препоръча Сендекър. — Впрочем, докато имам възможност да го направя лично, искам да ти благодаря за предотвратяването на тази трагедия, която би засегнала моя човек Остин.
Можеше да бъде и по-зле, помисли си Льогран.
Сендекър не сваляше приветливата си усмивка.
— Жалко, че не можа да реагираш по-бързо! — каза той. — Може би щеше да спасиш своя кадър!
Льогран простена вътрешно. Явно бе, че Сендекър ще гризе тая тема, като куче кокал.
Пренебрегнал сарказма, той отвърна:
— Съжалявам за тоя печален случай! Този… хм… проблем от начало не изпъкна в целия си мащаб! Положението беше много сложно.
— Така чух и аз — отвърна адмиралът. — Виж какво смятам да направя, Ъруин. Засега ще забравя, че една идиотска операция, започната от тайните служби след войната и продължена от ЦРУ е излязла от контрол, като за малко не ме лиши от шефа на групата ми за специални задачи, за малко не очисти един случаен човек и постави под заплаха живота на Спикъра.
— Много си великодушен, Джеймс! — отвърна Льогран.
Сендекър кимна утвърдително.
— Нито дума за тази детинска игра на шпиони няма да напусне стените на НАМПД!
— Агенцията оценява високо твоята дискретност!
Сендекър вдигна червена вежда.
— Не си се отървал съвсем! — каза той закачливо. — В замяна, искам пълна информация за тая мръсна афера!
Льогран си знаеше, че ще има танто за танто. Винаги имаше, щом Сендекър е отсреща. Предварително бе взел решение да сложи картите на масата.
— Може би, имаш право на това — съгласи се той.
— Така ми се струва — хрисимо отвърна Сендекър.
— Не беше лесно да се възстанови цялостната картина, особено в такъв кратък срок, но ще се опитам да ти обясня какво е станало.
— Или, за щастие в тоя случай, какво не е станало.
Льогран се усмихна неубедително.
— Историята започва в края на Втората световна война. Германия е повалена и съюзническата коалиция се разпада. Чърчил произнася речта си за Желязната завеса и декорите за Студената война са подредени. САЩ все още нямат грижа, защото единствени притежават атомната бомба. Това самодоволство е попарено, когато Съветите взривяват собствено ядрено устройство и надпреварата във въоръжаването започва. Ние вземаме преднина с водородната бомба. Но руснаците ни дишат във врата и е ясно, че в близко време ще установят паритет. Както ти е известно, водородната бомба действа на принцип, различен от този на атомната.
101
Двете партии — Политическо значение в САЩ имат само две партии — Републиканската и Демократическата.