— Термоядрената бомба използва принципа на съединяване, а не на разцепване — каза Сендекър, добре запознат с проблематиката от службата си на ядрени подводници. — Атомите се съединяват, вместо да се разбиват.
Льогран кимна.
— Атом водород се съединява с атом хелий. Слънцето и останалите звезди генерират енергията си на същия принцип. След като стана известно, че главната съветска лаборатория за ядрен синтез се намира в Сибир, в правителствените среди се заговори за саботаж. Високомерието ни все още беше голямо след победата над Оста102 и някои хора си спомняха с носталгия за нападението срещу завода за тежка вода в Норвегия. Естествено, запознат си с тази акция.
— Имаш предвид завода, който произвеждаше изотопа, необходим за германска атомна бомба — отвърна Сендекър.
— Именно! Тази акция забави работата на немците.
— Подобна операция в Сибир би била доста амбициозно начинание, най-меко казано.
— Всъщност, тя би била невъзможна — отвърна Льогран. — Нападението в Норвегия беше свързано с невероятни трудности, въпреки малките разстояния и силна партизанска подкрепа. Съществува още едно съображение.
Сендекър, който имаше слабост да разглежда нещата в световен мащаб, каза:
— По време на норвежката операция, Германия е във война със съюзниците. А СССР и САЩ официално са в миролюбиви отношения. И двете страни внимават да не предизвикат открит въоръжен сблъсък. Едно нападение над съветска лаборатория би се приело като открит враждебен акт, който не може да се отмине току-така.
— Именно. Все едно руснаците да унищожат наша лаборатория в Ню Мексико. Би могло да се стигне до война.
Сендекър не беше точно вода ненапита, в областта на хлъзгавите политически ситуации.
— Едно нападение би могло да донесе полза, но само в условията на желязна тайна и стопроцентово замитане на следите.
Льогран кимна.
— Точно така се изразил и президентът, когато му представили положението.
— Голяма хапка, наистина! — отбеляза Сендекър.
— Вярно, но те не са били обикновени хора. Те създават най-могъщия военнопромишлен комплекс в световната история буквално от нула и безмилостно го използват за смазване на двама опасни врагове в няколко континента и морета. Но дори тяхната решимост и средства, с които са разполагали, не са достатъчни в тоя случай. За щастие, две независими едно от друго обстоятелства се засичат и им показват пътя. Първото е създаването на самолета, известен като летящо крило. Той си имал своите недостатъци, но едно неочаквано качество го прави страшно привлекателен. Технологията „Стелт“. Тънкият му силует и гладка повърхност означават, че при подходящи условия, няма да бъде засечен от радар.
— Предполагам, че имаш предвид руски радар — прекъсна го Сендекър.
Льогран се усмихна загадъчно.
— Да допуснем, че всички летящи крила, включително и тези в производство, бъдат унищожени. А президентът нарежда тайно да се построи един самолет, подобрен модел. Той имал дори още по-добри показатели от останалите, по отношение на скорост и далечина. С две думи, налице е средство за достигане до обекта, както и за незабелязано връщане от Сибир.
— Моят опит показва — намеси Сендекър, — че руснаците не са глупаци. Ако лабораторията им гръмне, те няма дълго да се чудят кой стои зад това.
— Несъмнено! Ето защо, втората част от уравнението е от толкова значима. Това е откриването на анасазиума. Това е страничен продукт от експериментите в Лос Аламос. Ученият, открилият тази субстанция е антрополог любител. Бил очарован от древната култура на Пуебло, населявали някога Югозапада. Веществото има ред интересни свойства. Най-важното от тях е способността му да променя водородния атом. Ако би могло да се вкара тайно анасазиум в съветската лаборатория, той би объркал всичките им резултати. Смятало се е, че такава диверсия би забавила с няколко години работата на съветските учени. САЩ биха спечелили време да построят цяла армада интерконтинентални самолети и ракети, толкова съвършени, че Съветите никога да не могат да ни настигнат. Идеята била да се спуснат с парашут взривни устройства. Те избухват и освобождават веществото в течна форма. Вентилационната система на лабораторията го засмуква. Само по себе си, то не е по-опасно за човека от питейна вода. Хората биха възприели атаката като много странна и невероятно кратка гръмотевична буря.