— Че какво друго? Та нали ги споменахте анг, енг, инг, онг, и унг! Ако това не са окончания, тогава аз не съм Фрик Търнърстик! Тези окончания са истинските зайчета! С тяхна помощ ще изтръскате китайския като из ръкав. Окончанията, окончанията, те са сланината за гъстия грах. Вие с вашия гръцки и латински действително си нямате хич никаква представа от едно порядъчно, употребимо и удобно окончание! Мисля, във всичките ви там университети няма да се намери нито едно прилично и разбираемо окончание като някое китайско инг, анг или унг! С пет такива окончания ще пъхна целия Китай в джоба си. А, там приближава един кутер [10]. Това е лоцман. Незабавно ще му дам сигнал да дойде до борда. Сетне ще поговоря с него на китайски, пък вие ще се порадвате. Ще има да се чудите как не сте се сетил и сам за тая работа.
Той даде съответната заповед и скоро от предната мачта на клипера се развя знакът «РТ» според международната книга за сигналите.
Лоцманът видя повикването и се отзова. Плавателният му съд не беше някоя китайска лодка. Беше построен с много остър кил, а ферщевенът [11] се издигаше почти под прав ъгъл. Имаше много висока стенга [12], хоризонтално разположен бушприт [13], гафел [14] и гафелтон [15], щагфок [16] и голям кливер [17]. Удоволствие беше да се глада как бързо и грациозно се стрелна насам. Остави лоцмана на борда и бе задържан после от екипажа на разстояние от клипера.
Лоцманът беше облечен по китайски и носеше на главата си необикновено широка сламена шапка, която така засенчваше лицето му, че едва можеше да се различи.
— Внимавайте сега! — каза капитанът на Фриц Дегенфелд. — Почваме с китайския.
Той пристъпи към лоцмана и поздрави:
— Чинг, чинг, чинг…
— Nonsense! [18] — прекъсна го грубо човекът. — Кажете просто «welcome, sir» [19]. На един американец не е необходимо да си повява с китайска плитка!
— Не сте ли китаец, лоцман?
— Не. Почтен шотландец съм от Грийнок край Клайд, знаете, къде се строят знаменитите железни кораби. Можем следователно да разговаряме на матерния ви език.
— Аз исках да поговоря с вас на китайски — рече Търнърстик разочаровано.
— Я хайде, китайски! Тия типове с дръпнатите очи изобщо не са достойни да го е еня човек за езика им. Погрижете се по-добре да получа един хубав ром за добре дошъл, иначе се махам от борда, пък вие си разбивайте после носа в остров Лама.
Той тръгна към капитанската каюта и Търнърстик, ще не ще, го последва.
— О, уви! — обади се Рихард Щайн. — Не можа за съжаление да си пласира китайския! Какво ли искаше да каже с тези негови окончания!
— Мержелее ми се някаква догадка да не би да се кани да говори немски, курдисвайки му славните си окончания! Би било във висша степен забавно. А това от него като нищо може да се очаква. Виждам да се задават комични сцени. Готфрид, хо су!
Тези две думи означават «дай огън!». Откак се намираха на път, студентът преподаваше уроци на другите двама. А ваксаджията получаваше всички заповеди и разпореждания на китайски, което нерядко предизвикваше забавни недоразумения.
— Ки ойлх — чух! — отговори той много сериозно, като извади една тресчица от джоба си, запали я и помогна на господаря си да разпали угасналата лула. После отново седна зад него.
Не след дълго лоцманът се върна с капитана от каютата. Той пое командването на кораба, така че Търнърстик имаше време да се позанимае с пасажерите си.
Платната, които се виждаха наоколо, бяха станали безчет. Синьо-бели ивици дим известяваха за идващите и отиващи към Кантон параходи. Морето все повече и повече се оживяваше от плавателни съдове, а после бавно изплуваха скалистите масиви на Хонконг и другите острови, издигащи се пред Бисерната река.
— Страшно досадно, че лоцманът не е китаец — рече капитанът. — Но само трябва да потърпим още малко, после ще бъдем буквално обградени от лодки и ще мога да ви демонстрирам как владея езика на Небесните синове. Между другото вече е време да отворите куфарите си.
— Защо? — попита Дегенфелд.
— За да извадите китайските си костюми.
— Нямаме такива.
— Какво? Да не би да се каните да слезете на сушата и се отправите посред гъмжилото на китайския град, без да сте облечени както му е обичаят в тази страна? Тъкмите се да вървите точно така, както сега си седите тук, с шарената студентска капа на главата?
— Защо не?
— Защото това е издъно погрешно. Хората ще ви се дивят и присмиват. Ще ви задирят и наричат «чуждоземен варварин». Ще преживеете всевъзможни неприятности и може би ще попаднете дори в истинска опасност.
13
Бушприт — дървена греда, поставена хоризонтално или леко наклонено на носа на кораба, за която се привързват предните ъгли на бомкливера и кливера (Б. пр.)