— Кой ще ми запрети да се обличам, както ми е угодно?
— Здравият човешки разум. Ако искате да опознаете правилно Китай и китайците, трябва възможно най-малко да издавате, че не сте китаец. Вие още не познавате тоя народ. Хората бяха принудени да ни отворят своите пристанища, но ни мразят като пришелци, нахлули при тях с груба сила. Като чужденец няма да се чувствате напълно сигурен нито даже в обсега на консулската власт. А пък излезете ли от него, както впрочем ви е намерението, ще се натъквате само на врагове.
— Ще видим. Малко желание имам да се отричам от чист страх от немския си произход.
— Това е много почтен и много патриотичен замисъл, но… хм-м, строго погледнато вие сте прав. Защото дори да сте облечен като истински китаец, веднага ще разпознаят във вас чужденеца заради незнанието на езика, докато аз ще бъда сметнат за туземец. Но въпреки това ще е по-добре, ако се примирите с тукашните обичаи.
— Е, що се отнася до това, не е изключено и ние тримата да се облечем според адетите на страната. Но засега ще си останем така. Колко време ще ви задържат вашите задължения в Хонконг?
— Немного. Ще дам пълномощия на кормчията. Трябва само да изпълня някои дребни формалности, които едва ли ще отнемат и час. С американския консул, когото трябва да навестя, ще се срещна в Кантон.
— Това ми е много приятно, понеже няма да се наложи да се разделяме. Аз не мисля да отсядам в Хонконг, който не може нищо да ми предложи. Той е един европейски град, построен на китайска земя, и не желая да прахосвам нито час в него.
— И за мен е много удобно. Можем да използваме някой параход на «Чайна невигейшън кампъни» или пък, за да се потопим в тукашния живот, да отпътуваме до Кантон с китайска джонка.
— Предпочитам първото, защото ми, се иска час по-скоро да пристигна там. Та след това нали ще имаме предостатъчно време да се заловим с китайския дракон. Куфарите ни ще останат на борда, тъй като няма да се задържаме прекалено в Кантон.
Междувременно клиперът бързо приближи устието на Чу-кианг [20]. Всички мъже стояха по местата си, за да изпълняват мигновено заповедите на лоцмана. Корабът се отклони по западния проток Лама, зави край зеления остров и се насочи към кея на Хонконг, наблъскан с параходи, платноходи, гребни лодки и джонки.
— Чинг чинг! — възкликна въодушевено Търнърстик, като разтвори широко ръце, сякаш се канеше да прегърне цял Хонконг. — Сега сме тук и ще покажем какви типове сме само.
Въпреки европейския характер на града, пристанището предлагаше една напълно задоволителна картина на източно-азиатско оживление. От високата около хиляда и двеста фута планина Виктория поглеждаше на долу издигащата се до пилона със знамето стражева куличка. По склона се проточваше алеята на Кенеди роуд, под която живееше градът и покритият с кораби залив. От другата страна се виждаше планинската земя на Китай, доста добре разработена, а вляво се простираше до Макао верига от голи скалисти острови.
Сушата гъмжеше от европейци от всякакъв вид националности, китайци, японци, малайци, индуси, персийци, син-галезци, португалски мелези и тъмнокожи африканци.
А покрай корабите се стрелкаха безразборно цели пълчища лодки и салове, натоварени с пресни продукти от сушата и всевъзможни китайски вехтории. Всеки лодкар искаше пръв да предложи стоката си на новопристигналите — незапознати още с тукашните цени, за да им смъкне сума, надвишаваща неколкократно обичайната. Наоколо се носеха такива крясъци, викове, ревове, караници, проклятия, хвалби и реклами, че ушите да продънят на човек.
— Само нищо не купувайте! — предупреди капитанът. — Тук лъжат на поразия. Най-добре е човек въобще да не позволява на негодниците да приближат, в противен случай те буквално ще плъзнат по борда и той престава да бъде господар. Аз умея да разговарям с тая пасмина. Веднага ще видите.
Той бързо напълни няколко ведра с вода и ги остави непосредствено до фалшборда. После се наведе навън и изрева гръмогласно към гъмжилото лодки:
— Назад оттук! Нищо няма да купуваменг! Изчезвайте, негодницинг! Незабавно се пръждосвайтенг, махайте сенг, отивайте синг, отстранявайте сунг! Действайтенг, действайтонг, действайтанг!
Не тези думи, а силният му глас и бурните, застрашителни жестове бяха причина врявата долу да затихне за минута-две. Погледите на търговците се отправиха сащисано към него.
— Чухте линг? — продължи да вика той. — Нищо не ни е необходимонг. Ние нямаменг пари. Можетенг да офейкватенг!